О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 757
София, 20.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 107/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.2 във вр. с ал.1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма]-София срещу определение № 773 от 15.11.2011 г. по ч.т.д.№ 713/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба срещу определение № 1143 от 23.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 691/2011 г. на Софийски апелативен съд. С последното е оставена без уважение частната му жалба против определението на Софийски градски съд по гр.д.№ 8561/2009 г. по ч. гр. д. № 1068/2010 г., с което е отменено допуснатото обезпечение на исковете на жалбоподателя, предмет на арб.д.№ 54/2009 г.
Поддържания в частната жалба довод е за незаконосъобразност на извода, че въззивното определение не подлежи на касационна проверка.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съставът на ВКС е намерил частната жалба за недопустима по аргумент от разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК, съгласно която на касационно обжалване подлежи само определение на въззивния съд, с което за първи път той е допуснал обезпечение. От нормата следва, че обезпечителното производство е двуинстанционно, което в равна степен се отнася и до въззивното определение, потвърждаващо съдебния акт на първоинстанционния съд по чл.402, ал.2 ГПК.
Изводът е законосъобразен и е направен при спазване и на задължителната практика – ТР № 1/2001 г. на ОСГК т. 6. Това решение намира приложение и при действието на ГПК от 2008 г., тъй като нормата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на нормата на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.) С нормата на ал. 2 на чл. 396 ГПК, каквато не е съществувала в чл. 315 на отменения ГПК е конкретизирано кои определения на въззивния съд, постановени в обезпечително производство, подлежат на касационна проверка. С нормата е ограничен касационния контрол само по отношение на тези определения, които въззивния съд е постановил за първи път по направено искане за допускане на обезпечение. Същите съображения следва да бъдат възприети и по отношение на определенията, постановени в обезпечителното производство по искане за отмяна на наложено обезпечение.
Въззивното определение не попада в предметния обхват на нормата на чл.396, ал.2 ГПК, поради което обжалваното определение, с което частната жалба срещу него е счетена за процесуално недопустима, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 773 от 15.11.2011 г. по ч.т.д.№ 713/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: