О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 21.10.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 670 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба на “Т. Н.” ООД – Пловдив, срещу определение на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.11.2009 г. по гр. д. № 12427/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за привличане на трето лице – помагач на страната на ответника дружеството “А. Т.” ЕПЕ ООД – Република Г.. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението и иска да се отмени. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК той обосновава съображения в подкрепа на довода, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, тъй процесуалноправния въпрос за привличането на трето лице помагач в процеса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по приложение на чл.219, ал.3 ГПК чл.38 КМЧП и Регламент 44/2001 във връзка с упражняване на правото му на обратен иск срещу третото лице помагач по договор за възлагане на транспортна услуга.
Ответникът „Е. Вия “ ООД – със седалище и адрес на управление в гр.Бургас не взема становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на ответника по делото за привличане на трето лице – помагач. Така постановеното определение не подлежи на касационно обжалване. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на отказа на Пловдивския районен съд да конституира трето лице-помагач на страната на дружеството-жалбоподател – ответник по предявения иск, не е преграждащо развитието на производството по делото по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, защото третото лице никога няма качеството на главна страна в процеса, т. е. иск от или срещу него може да се предяви в отделно производство. Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства“. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за отказ да бъде уважена молба по чл. 219 ГПК следва и от задължителните указания по т. 5 и т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс, в сила от 1.03.2008 г. Всяко определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, каквото по вида си е и определението по чл. 220 ГПК, подлежи само на двуинстационно разглеждане и следователно ВКС се произнася по жалби срещу тази категория определения само в случаите, когато те са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е настоящия случай. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “Т. Н.” ООД срещу определение №1509 от 31.05.2010г., постановено по ч.гр.дело № 1148/2010г. на Пловдивския окръжен съд, гр. отделение. Определението може да се обжалва пред ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено и връчване препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.