ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 757
гр. София, 23.12.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2382 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. Л. Х. от [населено място], представляван от адв. П. П., срещу определение № 164 от 25.07.2019г. по т.д. № 1318/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 30691 от 05.01.2018г. по гр.д. № 59874/2016г. на СРС, I г.о., 44 състав.
Частният жалбоподател излага твърдение за неправилност на извода на състава на ВКС, че не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по реда на чл.303, ал.З ГПК по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или е могло да се предяви иск по чл.240, ал.2 ГПК. Сочи, че срокът по чл.240, ал.1 ГПК е едномесечен от връчване на неприсъственото решение, а датата, на която той е уведомен за последното, се счита 28.04.2018г., когато му е връчена при отказ покана за доброволно изпълнение с приложен към нея изпълнителен лист. Поради това счита, че в случая хипотезата на чл.240, ал.1 ГПК е неприложима, тъй като от връчването при условията на отказ са минали почти три месеца преди предявяване на молбата му по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В тази връзка поддържа, че за него е налице единствено възможността за отмяна на неприсъственото решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът „ПРО Л.“ АД не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че отмяната на неприсъствено решение е извънинстанционен способ за защита при наличие на изрично посочени в чл.240, ал.1 ГПК основания, които се свеждат до изискването страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, да е била лишена от възможност да участва в делото. Посочил е, че и трите основания за отмяна по посочената разпоредба съвпадат с хипотези на отменителното основание по чл.З., ал.1, т.5 ГПК и изключват тяхното приложение и съгласно чл.З., ал.З ГПК не може са се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл.240, ал.1 ГПК или е могло да се предяви или е предявен иск по чл.240, ал.2 ГПК. Приел е, че в случая предмет на молбата за отмяна е влязло в сила неприсъствено решение, като искането е обосновано с твърдението, че молителят е бил лишен от възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба и пропуск да му бъде назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, т.е. е релевирано едно от специфичните основания за защита срещу неприсъствените решения, визирани в специалната разпоредба на чл.240, ал.1 ГПК, което изключва приложимостта на общия процесуален ред по чл.З. и сл. ГПК за отмяна на влезли в сила решения. Позовал се е на правилото на чл.З., ал.З ГПК и е достигнал до извод за недопустимост на молбата за отмяна на неприсъственото решение по реда на чл.307 вр. чл.З., ал.1, т.5 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Предмет на подадената молба за отмяна е влязло в сила неприсъствено решение, постановено срещу молителя. Молбата се основава на твърдения, че ход на делото, по което е постановено решението, е даден, след като съдът е приел, че молителят е редовно призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК, без да му е бил назначен особен представител, въпреки изискването на чл.47, ал.6 ГПК. В тази връзка е изложено твърдение, че молителят не е бил надлежно представляван вследствие нарушаването на процесуалните правила от страна на съда. Тези твърдения попадат в хипотезите за отмяна на неприсъствени решения, предвидени в чл.240, ал.1 ГПК, поради което съгласно чл.З., ал.З ГПК е изключено приложението на чл.З., ал.1, т.5 ГПК. Без значение е обстоятелството дали страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, е пропуснала срока по чл.240, ал.1 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.З., ал.З ГПК изрично предвижда
неприложимост на реда и условията на чл.303, ал.1, т.5 ГПК по отношение на отмяната на неприсъственото решение, когато страната е могла да иска отмяната му по чл.240, ал.1 ГПК. Евантуалното пропускане на възможността да се иска отмяна по чл.240, ал.1 ГПК лишава страната от възможността да се позове на непредявеното основание за отмяна по реда на чл.303 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а делото следва да бъде изпратено на окръжния съд за произнасяне по допустимостта и основателността на подадената молба за отмяна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 164 от 25.07.2019г. по т.д. № 1318/2019г. на ВКС, ТК, I т.о.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по допустимостта и основателността на подадената от З. Л. Х. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 30691 от 05.01.2018г. по гр.д. № 59874/2016г. на СРС, I г.о., 44 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: