ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 757
С., 05,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 3962/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е.” 2000 АД, [населено място] срещу определение № 1023/08.05.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1758/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава разпореждане от 10.04.2013 г. по т. д. № 905/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав, с което производството по делото е било прекратено, поради неизпълнени в срок указания, а исковата молба върната обратно.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно, иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнася по искането за спиране на производството по делото.
Ответникът С. А. Ц. от [населено място], заявява становище за недопускане до касационно обжалване на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждането от 10.04.2013 г. по т. д. № 905/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав, с което е върната исковата молба, по която е образувано т. д. № 905/2013 г. по описа на СГС, поради това, че не са представени доказателства за внесена държавна такса. Доводите на въззивния съд са, че след като нередовностите относно внасянето на държавната такса не са отстранени в срок, въпреки че на основание чл. 63, ал. 2 ГПК срокът е продължен с още 2 седмици, то първоинстанционият съд законосъобразно е върнал исковата молба. Относно искането за спиране на производството по делото, Софийски апелативен съд е приел, че доколкото липсва произнасяне на първа инстанция в тази насока, то е недопустимо въззивната инстанция да се прозинесе за пръв път по искането за спиране, както и че спиране на производството може да се постанови само по една вече редовна искова молба.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си жалбоподателят е посочил хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 на ГПК, като обаче не е формулирал правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието н правото.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, частният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. В случая „Е.” 2000 АД не е формулиралo изобщо правен въпрос, по който обжалваното определение да се допусне до касационно обжалване, а само бегло е маркирала като критерий т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Това е самостоятелно основание за недопускане до касационно обжалване.
Въпреки това следва да се отбележи, че приложеният към изложението съдебен акт като противоречива практика/определение № 696 от 20.03.2013 г. по ч. гр. д. 397/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд/ е несъотносим и с различен предмет от този на обжалвания акт. Както и че съдебната практика относно чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 129 ГПК не се нуждае от промяна или осъвременяване.
Водим от горното, ВКС – I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1023/08.05.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1758/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: