2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 757
С., 08,11.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 733 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на О. АД-С. против определение от 19.07.2010 г. по т.д. № 6076/2010 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане № 765/23.10.2009 г. по гр.д. № 46894/2009 г. на СРС, с което се оставя без уважение заявлението на О. АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Д. Д. Д. на основание извлечение от счетоводството на заявителя по чл.417,т.2 ГПК във вр. с чл.60,ал.2 ЗКИ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за необходимостта от представяне наред с извлечението от счетоводните книги и на договор за банков кредит, бил решен в противоречие с опр. № 130/27.10.2010 г. по ч.т.д. № 415/2009 г. и № 211/26.02.2010 г. по ч.т.д. № 120/2010 г. на І т.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното определение е прието, че извлечението от сметка посочва само размера, но няма доказателства за изискуемост.
Твърдяното противоречие не е налице.
Вярно, че цитираните определения на ВКС започват с констатацията, че чл.417,т.2 ГПК не ограничава банката да се снабди със заповед за изпълнение само въз основа на извлечение от счетоводните си книги, но мотивите продължават, че преценката за изпълняемостта /изискуемостта/ на вземането се осъществява на базата на всички депозирани пред съда документи. Практиката на ВКС възприемаше този подход и при действието на ГПК-отм. ТР 1/2005 ОСТК допусна издаване на изп.лист по молба на банка-кредитор и срещу поръчителите, като в този случай несъдебното изп.основание извлечение от сметка следва да е придружено от договора за банков кредит и договора за поръчителство.
Не е налице и твърдяното приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като наличието на задължителна практика по смисъла на т.1 изключва приложението на т.3.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно определение от 19.07.2010 г. по т.д. № 6076/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: