1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София 01.07.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 312/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. апелативна прокуратура и С. градска прокуратура срещу решение №843 от 19.06.2009 г. по гр. дело №403/2009 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решение №112 от 12.12.2008 г. по гр. дело №994/2008 г. на С. градски съд. С първоинстанционното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. И. И. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че ищцата е била оправдана с влязла в сила на 17.12.2007 г. присъда по предявеното и обвинение по чл.387, ал.3, вр. ал.1 НК. Съдебното наказателно производство срещу нея е започнало 2004 г. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищцата са необходими 12 000 лв.
Ответницата по касационната жалба Д. И. И.,[населено място], не е заявила становище.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправен въпрос относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, който е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №843 от 19.06.2009 г. по гр. дело №403/2009 г. на С. апелативен съд. Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №843 от 19.06.2009 г. по гр. дело №403/2009 г. на С. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.