О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 11.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 469/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството, срещу въззивно решение от 10.02.2009г. по гр.дело № 1070/2008г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се въпроси относно приложението разпоредбата на чл.18 ЗС, относно прехвърлянето правото на собственост или учредяване на друго вещно право върху недвижим имот в случаите, предвидени в този закон, с писмена форма,без изискване на нотариална форма и вписване за действителност.
Ответникът по касация П. С. С. е оспорил жалбата в писмено становище. В хода на производството той е заместен от наследниците си по закон, съгласно удостоверение № 0244/08.06.2009г. – В. С. С., С. П. С. и М. П. С..
Ответникът Ветеринарномедицинска с. не изразява становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение № 631 от 27.02.2008г. по гр.д. № 3833/2006г. на Варненския районен съд в частта по установителния иск, предявен от П. С. срещу Националната в. с. и контролираща страна Държавата, че Националната в. с. не е собственик на масивна едноетажна постройка със застроена площ от 177 кв.м., попадаща в парцел ****, кв.51 по плана на с. К. и производството по делото в тази част е прекратено. В останалата част, с която е уважен предявеният от П. С. установителен иск срещу Националната в. с. и контролираща страна Държавата, че Националната в. с. не е собственик на недвижим имот , находящ се в с. К., представляващ реална част от парцел ****, кв.51 по плана на с. К. по плана от 1966г. с площ на частта от 3800 кв.м. и с описани граници, първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че основният спор между страните е относно валидността на извършеното от страна на наследодателя на ищеца С. – Т. Н. А. дарение, с което е декларирал , че е съгласен да се построи участъкова ветеринарна лечебница на нуждите на селото в собственото му дворно място, състоящо се от парцели І-235 и VІ-234, кв.40 по плана на с. К. като е заявил, че подарява имота за вечно и безвъзмездно ползване от участъквата ветеринарна лечебница. Съдът е приел, че наследодателят на ищците с протокол от 15.11.1958г. е надарил държавата като е разрешил изграждане на ветеринарната постройка, а освен това е подарил недвижимия си имот за вечно ползване от участъковата лечебница. Сделката е оформена в писмен вид, с нотариална заверка на подписите, вкл. на дарителя. Не е спазена обаче изискуемата от закона форма, тъй като съгласно разпоредбата на чл.18 ЗЗД в редакцията към релевантния момент, договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Нотариалната форма е за валидност на сделката и липсата и води до нейната недействителност.
Поставеният от касатора правен въпрос в изложението по чл.284, ал.3 ГПК по отношение транслативния ефект на дарението, извършено в писмена форма и приложението на чл.18 ЗС /ред.към 1958г./ е от значение за спора, тъй като обуславя изхода му. Той обаче не е решен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Посочените от касатора решения не касаят този въпрос,а разглеждат хипотези на прехвърляне от страна на държавата, респ. държавните учреждения и ведомства на държавно имущество на частни лица. В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.18 ЗС/1951г./, установяваща писмена форма, а не нотариална форма по чл.18 ЗЗД. В съответствие с трайната съдебна практика и изхождайки от критерия относно вида на собствеността /частна или държавна/ въззивният съд е направил извод за приложимост на разпоредбата на чл.18 ЗЗД относно изискуемата нотариална форма – ad solemnitatem, по отношение на сделките, имащи за предмет прехвърляне на имот – частна собственост, независимо от приобретателя. Разпоредбата на чл.18 ЗС е ясна и не е необходимо тълкуване по нейното прилагане, нито пък е налице противоречива практика в тази насока. Съобразена е практиката на ВКС по нейното приложение, а посочените от касатора решения на ВКС не налагат допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК, тъй като не разглеждат сходни случаи.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение от 10.02.2009г. по гр.дело № 1070/2008г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.