О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 23.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 855 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. П. против решение № V* от 11.05.2008г., постановено по гр.д. № 359/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 25/18.03.2008г. по гр.д. № 122/1996г. С последното са разпределени двата новообразувани УПИ, на които е разделен допуснатия до делба УПИ *Х-12,13 от кв. 27 с идентификатор № 0* целия с площ 2858 кв.м. и находящите се в него постройки, допуснати до делба гараж, полумасивна постройка в имот 12 и гараж в имот 13, като новообразуван.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че допуснатия до делба имот е поделяем на два имота с еднаква площ – по 1367 кв.м., като, за да име лице към улица вътрешния имот, разпределен в дял на касатора е оформена улица тупик с ширина 5,5 л.м. Съдът е приел, че това лице към улица на този имот е в съответствие с предвидената възможност по чл. 81, ал.3 от ЗУТ, а разделянето е законосъобразно и утвърдено със заповед за разделяне на имота с определяне на два нови имота с отделни идентификатори, за всеки от които се предвижда отделно УПИ. На всеки от съделителите са предоставени в дял постройките, допуснати до делба които попадат в разпределения му имот.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че новообразуваните имоти е следвало да се оформят от имотните граници на бившите имоти 12 и 13, защото имотите макар да са с еднаква площ не са равностойни и защото едната от допуснатите до делба постройки, която той е изградил и ползва попаднала в имота, разпределен на другия съделител Д. П.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
С касационната жалба и изложението към нея не се формулира точен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК, но от съдържанието й може да се извлече, че касаторът поставя въпроса за предпоставките за поделяемост на допуснатия до делба имот и дали следва разделянето да стане по имотните граници. Обосновава допускането до касация с това, че този материално правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС – основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Позовава се и представя Р 124-54-ОСГК, Р 69-95-ІV гр.о. Р 1074-08-07, Р 212-96-І, относно извършването на подобрения, като критерий за извършване на разпределението. Навежда довод и, че разрешаването на двата въпроса има значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация Д. П. оспорва допускането до касация, като счита, че съдът е приложил точно закона, а цитираната практика е по отменени закони и не намира приложение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат от касатора въпрос относно поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот е разрешен от съда в съответствие с чл. 201 от ЗУТ, тъй като има становище на главния архитект за поделяемост и влязла в сила заповед за поделяне на имота на два нови по кадастралната карта и на УПИ, допуснат до делба на два нови УПИ. Цитираната практика касае изискването имотите да се поделят съобразно изискването на благоустройствения закон, действащ към момента на разделянето на имота. В конкретния случай е приложим ЗУТ относно изискванията за лице и повърхнина и видно от преписката по разделяне на имота , те са спазени, включително и за вътрешния имот, съгласно чл. 81, ал.3 от ЗУТ. Следователно самият факт на образуване на улица тупик, която да осигурява лице на единия новообразуван имот към улица не е нарушение на нормите за разпределение на УПИ и на практиката по приложението му Представеното решение СОС по гр.д. № 1098/2007г. не е практика на ВКС, поради което не обосновава приложението на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, но видно и от мотивите му, главния архитект не е дал в случая становище за разделяне, както това е налице по настоящото дело. Нормите на ЗТСУ вече не намират приложение, поради което не се прилага и практиката на ВС по него и по предходния ЗПИНМ.. Няма изискване при разделянето на съсобствен по регулация имот в делбеното производство границите на новообразуваните имоти да минават по имотните граници при действието на ЗУТ, т.е. това не е въпрос на законосъобразност. Тъй като страните имат равни права, то и площта на новообразуваните имоти е еднаква. Относно критериите при разпределението, следва да се отбележи, че извършването на подобрения в имота е критерий за разпределение на имотите, но той не е единствен, а основен такъв са квотите на страните, който е спазен. Имотите са разпределени и съобразно местонахождението на жилищните им сгради, индивидуална собственост.
По тези съображения, съдът намира, че не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос за разделянето на допуснатия до делба имот на два нови е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Процедурата по разделянето на допуснатия до делба имот при съдебна делба е уредена в ЗУТ като административна и гражданския съд приема, или не административния акт по разделянето, но той не може да измени начина, по който е допуснато разделянето, т.е. не може да тълкува нормите как следва да се раздели имота. Нормата на чл. 81, ал.3 от ЗУТ е точна и ясна и не се нуждае от тълкуване. Затова разрешаването на поставения с касационната жалба въпрос не е от значение за точното прилагане на ЗУТ и за развитието на правото, т.е. не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V* от 11.05.2008г., постановено по гр.д. № 359/2008г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. Х. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: