1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София, 13.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3227 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С определение № 177 от 21.02.2014г. по ч.т.д.№ 373/2014г. състав на ТК на ВКС е констатирал пропускът на настоящия състав да прецени, че предмет на касационната жалба на [фирма], [населено място] е и тази част на въззивното решение за потвърждаване на решението за отхвърляне на предявените като насрещни искове на касатора срещу първоначалния ищец [фирма] за връщане на сумата 90 000лв. получен аванс по договор от 11.03.2009г. и за заплащане на сумата 30 000лв. договорна неустойка, поради което е отменил определението за оставяне без разглеждане на касационната жалба в тази част.
Предмет на настоящото производство е само частта на въззивното решение № 207 от 17.04.2013г.по в.т.д.№ 1591/2012г. на Пловдивския АС, 2 състав, за потвърждаване на Решение № 403 от 03.07.2012г. по т.д.№ 180/2010г. на Пловдивския ОС за отхвърлянето на насрещните искове за сумата 90 000лв. получен от изпълнителя [фирма] аванс по договор за изработка- извършване на СМР по изграждане на сграда за електроразпределителна станция на Летище Пловдив, поради разваляне на договора от възложителя на основание чл.24.1 от договора във връзка с чл.262,ал.2 ЗЗД, считано от 14.05.2009г. и заплащането на неустойка на основание чл.21 от договора в размер на 30 000лв. Решението в частта за уважаването на първоначалния иск-осъждането на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата 8 333.33лв. по предявения като частичен иск от общо дължима стойност 90 811лв.-неизплатено възнаграждение за извършени СМР по същия договор и сумата 1 666.67лв. по частичния иск за заплащане на неустойка за заплащане на възнаграждението от общо дължимите 30 135.20лв. е влязло в сила.
С касационната жалба, касаеща предмета на допустимото касационно обжалване се иска отмяна на решението на основанията по т.3 на чл.281 ГПК и уважаване на исковете със законните последици. Поддържа се, че в нарушение на материалноправната норма на чл.262,ал.2 ЗЗД и в противоречие със събраните доказателства въззивният съд е приел, че правото на възложителя [фирма] да развали договора по реда на чл.262,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.24 от него – поради неточно и некачествено изпълнение, не е възникнало и не е надлежно упражнено. Счита за неправилен извода, че платеният на изпълнителя аванс не подлежи на връщане поради липса на забава в изпълнението, с които съображения е отхвърлен и искът за заплащане на неустойка. Становището е, че в хипотезата на специалната норма на чл.262,ал.2 ЗЗД не е необходимо да бъде даван подходящ срок за изпълнение; достатъчно е изпълнението да е забавено или некачествено, за да възникне потестативното право на изправната страна да развали договора и това право е отделно от предвиденото в чл.265 във вр. с чл.22 от договора право на възложителя да иска поправяне на недостатъците.
Относимите към допустимия предмет на касационното обжалване и поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правни въпроси са :
1.Процесуалноправен: Относно предпоставките за допустимост на доказателствата във въззивното производство в хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК и задължението на съда да извърши самостоятелна преценка на тяхната относимост и допустимост и да се произнесе за това с акта по чл.267,ал.1 ГПК; неизпълнението на тези задължения на въззивния съд във връзка с попълването на делото с доказателства, касаещи предмета на спора, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Въведената допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение с решенията по т.д.№ 36/2010г. на І т.о, гр.д.№ 1884/2009г. на ІV г.о.; гр.д. № 177/2010 на ІІ г.о. и т.д.№ 289/2011г. на ІІ т.о. Твърдението е, че поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въззивната инстанция е следвало да допусне събирането на поисканите от касатора-въззивник нови доказателства- изслушване на съдебно техническа експертиза.
2.Материалноправен: Относно приложението на специалната норма на чл.262,ал.2 ЗЗД и предпоставките за разваляне на договор за извършване на СМР и в каква степен изпълнението с недостатъци и неизпълнението на работата според уговореното, или не по надлежния ред, обуславят правото на изправната страна да развали договора по реда на чл.262,ал.2 ЗЗД, без да бъде даван подходящ срок за изпълнение, съгласно чл.87,ал.1 ЗЗД, респ. без да бъде искано поправянето им или неустойка по реда на чл.265 ЗЗД. Сочената допълнителна предпоставка е т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие с решението на САС по гр.д.№ 1708/2009г. на ТО, 5 състав. Формално без аргументация се сочи и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Останалите въпроси в изложението касаят влязлата в сила част на решението за уважаване на исковете, предявени срещу касатора.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор на касационната жалба, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащането на разноски.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване е основан на следното:
За да потвърди решението в частта по насрещните искове на касатора, въззивната инстанция е споделила изводите на окръжния съд, че изпълнителят е извършвал СМР на обекта до 14.05.2009г., като на 15.05.2009г. е подписан двустранен констативен акт за вида и обема на изпълнените дейности, а на 18.05.2009г. след изявлението на възложителя за развалянето на договора с [фирма], е сключен договор с друг изпълнител. Прието е, че стойността на извършеното съгласно договора и стойността на допълнително извършените СМР, необходими за изпълнението и възложени в хода на строителството, обосновава основателността на претенцията на изпълнителя за дължимо възнаграждение над изплатения аванс. В тази връзка е посочено, че крайният срок за изпълнението 19.04.2009г. действително не е спазен, но той е договорен при по-малък обем работа, като не е отчетена допълнителната възложена и изпълнена такава, както и липсата на линейни графици за съгласуване на паралелните дейности по изграждането, поради което е мотивирано, че възложителят не е имал право да разваля договора, позовавайки се на забавено изпълнение. Препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния акт е възприето, че оценените от новия изпълнител за поправяне некачествени работи са на стойност 6 541лв.; съотнесено към общата стойност на извършеното до 14.05.2009г. /по протокола по средни пазарни цени 135 433лв., а по акт за остойностяване от 20.05.2009г-180 811лв./ некачественото изпълнение е незначително и не може да бъде основание за разваляне на договора. Липсата на валидно възникналите предпоставки за разваляне на договора с изпълнителя е мотивирала и извода за неоснователност на претенциите по чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД – за връщане на платения аванс, а липсата на забава в изпълнението- искането за заплащане на неустойка за забавата.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения процесуалноправен въпрос не е в противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК. Допустимостта на събирането на нови доказателства пред въззивната инстанция е предопределена от недопускането им от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Касаторът не обосновава такова процесуално нарушение – пред окръжния съд по искане на [фирма] е допусната и изслушана експертиза със задача съвпадаща по предмет с тази, повторно поискана с въззивната жалба. Несъгласието на страната със становището на вещото лице не може да послужи като основна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Такава не може да бъде и твърдението за допусната процесуални нарушения.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос не е в предмета на произнасяне на въззивната инстанция. Изводът за липса на предпоставки за разваляне на договора за изработка не произтича от становище за необходимост на изпълнителя да бъде даван срок за изпълнение и съображенията на съда не са основани на разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗД. Решаващите изводи са, че виновна забава на изпълнението, на която касаторът се позовава като основание за развалянето на договора, не е установена, нито е установено значително по размер некачествено и несъобразно уговореното изпълнение. Изводите в решението на САС, на което касаторът се позовава, не са по въпроса, по който е произнасянето в обжалваното решение. В обжалвания акт не е обсъждан и въпросът за приложението на чл.265 ЗЗД, поради което в тази част поставеният от касатора правен проблем е изцяло хипотетичен.
Касаторът ще следва да заплати поисканите разноски за адвокатска защита на ответника по касационната жалба по приложения договор за правна защита и съдействие от 16.07.2013г., в който е отразено заплащането им в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 207 от 17.04.2013г.по в.т.д.№ 1591/2012г. на Пловдивския АС, 2 състав, за потвърждаване на Решение № 403 от 03.07.2012г. по т.д.№ 180/2010г. на Пловдивския ОС за отхвърлянето на насрещните искове на [фирма] срещу [фирма].
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 850лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.