О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София, 13.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3522/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Я. А., Г. П. А. и Н. Г. А. – тримата от [населено място] срещу Решение № 1800 от 07.08.2015 г. по т.д. №3776/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната от ответниците част Решение от 11.06.2014 г. по д.№ 1525/ 2013 г. на СГС, с която по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу П. Я. А., Г. П. А. и Н. Г. А. – всички от [населено място], солидарно, е признато за установено на основание Запис на заповед от 27.06.2007 г., вземане на ищеца общо 48 018.02 евро: 31 849.43 евро – главница, със законната лихва от 08.08.2012 г., 16 168.59 евро – годишна лихва за периода 27.06.2007 г. – 06.08.2012 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателите в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържат основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за възраженията на авалиста, които може да противопостави на приносителя на запис на заповед, решен в противоречие на практиката на ВКС: Р.№ 230/11.08.2014 г. по т.д.№ 383/2012 г. на ІІ т.о.;Р.№17/21.04.2011 г. по т.д.№ 213/2010 г. на ІІ т.о.;Р.№5/09.02.2010 г. по т.д.№ 268/2009 г. на ІІ т.о. и Р.№ 40/05.06. 2012 г. по т. № 148/2011 г. на І т.о. Обосновават, че с необсъждане от въззивния съд на твърдението им, че приносителят е недобросъвестен, тъй като е знаел, че поетото от издателя на записа на заповед задължение, е единствено с цел обезпечаване на задължението по договора за кредит, респ., че с тази цел е учредено и задължението по записа на заповед – и въпреки вече признатото му изпълняемо право срещу длъжника по каузалното правоотношение, ищецът е получил втора заповед за изпълнение по чл. 419 т. 9 ГПК, злоупотребявайки със записа на заповед. Сочат, че въпросът: при исковете по чл. 422 ГПК каузалното правотношение, посочено като причина за издаване на ефекта, не става предмет на делото, основанието на оспореното вземане стои в записа на заповед, което предопределя манителничният ефект като единствено допустимо основание на иска, е решен в противоречие с ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2014 г. на ВКС, ОСГТК, като между страните не съществува спор, че е налице каузално отношение – договор за банков кредит, чието изпълнение е обезпечено със записа на заповед и въззивният съд не е коментирал възраженията на авалистите за частично погасяване на задълженията по този договор. Поддържат основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК по въпросите: при възражение на ответника за каузално отношение, по повод което е издаден записът на заповед и доказано погасяване на част от задълженията по каузалното отношение, в производството по чл. 422, вр. чл. 417 т.9 ГПК следва ли да се отхвърли част от иска; искът изцяло да се уважи; да се отхвърли изцяло, в подкрепа на което основание не излагат съображения.
Жалбоподателят Г. П. А. – от [населено място] е оттеглил подадената жалба и касационното производство в тази част е прекратено.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпроса за възраженията, които авалистът може да противопоставя на приносителя на записа на заповед, които хоноратът би могъл да направи по каузалното отношение, решението не противоречи на съдебната практика, което обосновава с доводи по съществото на спора; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ал. І ГПК за установяване вземане, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване вземане на ищеца солидарно срещу ответниците – авалисти за 31 849.43 евро, със законната лихва от 08.08.2012 г. и 16 168.59 евро – годишна лихва за периода 27.06.2007 г. – 06.08.2012 г., основано на Запис на заповед от 27.06. 2007 г. и заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.т.д.№37 768/ 2012 г. на СРС, 50 с., въззивният съд, излагайки свои съображения и препращайки към мотивите на първоинстанционното решение, е приел, че ищецът не оспорва въведеното от ответниците каузално правоотношение по Договор за банков кредит от 01.06.2007 г., сключен с кредитополучател [фирма], в изпълнение на чл.7 от който е издаден от кредитополучателя и авалиран от ответниците записът на заповед за сумата на кредита 97 000 евро, който обезпечава изпълнението на Договора за кредит; че ищецът не оспорва обявяването на кредита за предсрочно изискуем и частичното му погасяване. Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че кредитът е усвоен, посочил е погасената част от задължението в хода на изп.дело № 7291/2011 г. на ЧСИ Н.М. и размера на неиздължената главница 31 849.43 евро, законна лихва 8084.55 евро и договорна лихва 7531.78 евро. За неоснователно е приел оспорването от ответниците на записа на заповед с падеж на предявяване до 27.07.2022 г., като съдът е стигнал до извод, че записът на заповед е валиден, като има всички реквизити по чл. 535 ТЗ и е предявен за плащане в посочения срок – налице е поето от авалистите задължение за плащане, като за валидността на записа на заповед не е необходимо ищецът да доказва обвързаност с каузално правоотношение, основанието на записа на заповед не е елемент от съдържанието му. С оглед самостоятелния, неакцесорен характер на авала, съдът е посочил, че когато авалистът не е страна по каузалното правоотношение, може да противопостави на приносителя на ефекта относителните възражения на хонората, само ако приносителят на ефекта е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право – знание за наличие на относителни възражения по каузалното правоотношение, което авалистът следва да докаже – Р.№17/21.04. 2011 г. по т.д.№ 213/2010 г. на ІІ т.о. По съображения, че е неоснователно твърдението на авалистите, че е погасено задължението по Договора за банков кредит от 01.06.2007 г., като кредитодателят е реализирал изпълнително производство срещу кредитополучателя, в което се е удовлетворил от сумата, получена от проведената публична продан на недвижим имот, съдът е уважил иска срещу авалистите за установяване на непогасено задължение главница, лихви, разноски – общо 48 018.02 евро.
С оглед изложеното, релевантен за делото, като обуславящ изхода му, е въпросът за допустимите възражения, които авалистът може да направи в производство по иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, когато не е страна по каузалното правоотношение. По този въпрос е установена съдебна практика на ВКС: Р.№17/21.04.2011 г. по т.д.№ 213/2010 г. на ІІ т.о. и Р.№5/09.02.2010 г. по т.д.№ 268/2009 г. на ІІ т.о., която е в смисъл, че когато не е страна в каузалното правоотношение, не е допустимо авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение; авалистът може да противопостави относителните възражения на хонората по каузалното правоотношение, само ако докаже, че приносителят на ефекта е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право.
В Р.№231/25.03.2010 г. по т.д.№ 226/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции, е прието, че е допустимо при снабдяване с изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, да се предяви иск на договорно основание за задължението, което ценната книга обезпечава; снабдяването с изпълнителен лист по издаден запис на заповед, не съставлява процесуална пречка за предявяване на иск за реално изпълнение на задължението по каузалното отношение, като по съществото на материалноправния спор на страните, съдът следва да съобрази евентуално извършено плащане в образувания изпълнителен процес.
Съгласно приетото от ВКС в Р.№ 230/11.08.2014 г. по т.д.№ 383/2012 г. на ІІ т.о. и в Р.№40/05.06.2012 г. по т. № 148/2011 г. на І т.о., постановени на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции, установената недобросъвестност на приносителя на записа на заповед изключва правото му да иска изпълнение от авалиста в случаите, когато могат да му бъдат противопоставени личните възражения на хонората, в това число и възражението за наличие на съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя; Допустимо е вземането на кредитор, основано на авал по запис на заповед, да бъде реализирано по съдебен ред едновременно с реализиране на вземането му по каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект; въпрос по съществото на спора е дали са налице предпоставките за ангажиране отговорността на авалиста, който се решава с оглед разпоредбата на чл. 465 ТЗ.
С оглед изложеното, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по изведения от жалбоподателя правен въпрос. Въззивният съд не се е произнесъл изрично по въпроса допустими ли са противопоставените от авалистите лични възражения, основани на каузалното правоотношение между приносителя на записа на заповед и хонората, с оглед твърдяна недобросъвестност на приносителя на ефекта, съгл. чл. 465 ТЗ, независимо от което следва да се приеме, че отговор на този въпрос имплицитно се съдържа в решението, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което, като са обсъдени доводите на ответниците във връзка с твърдяна недобросъвестност на приносителя на ефекта и останалата неиздължена част от кредита, съгласно заключението на счетоводната експертиза, не е уважено възражението на авалистите за цялостно издължаване на сумите по усвоения кредит, които действия по същество обосновават извод за недобросъвестност на приносителя на записа на заповед по смисъла на чл. 465 ТЗ.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че даденото в решението разрешение на поставения въпрос, не се отклонява от посочената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Д. на жалбоподателя, че с необсъждане от въззивния съд на твърдението на авалистите, че приносителят е недобросъвестен, тъй като е знаел, че поетото задължение от издателя на записа на заповед, е единствено с цел обезпечаване на задължението по договора за кредит, и ищецът въпреки вече признатото му изпълняемо право срещу длъжника по каузалното правоотношение, е получил втора заповед за изпълнение по чл. 419 т. 9 ГПК, злоупотребявайки със записа на заповед, доколкото не съставлява оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, е несъстоятелен.
По въпроса за неправилно приетото от въззивния съд, че при исковете по чл. 422 ГПК каузалното правотношение, посочено като причина за издаване на ефекта, не става предмет на делото, основанието на оспореното вземане стои в записа на заповед, което предопределя менителничният ефект като единствено допустимо основание на установителния иск, не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Така поставен въпроса, е изваден от контекста на решението досежно съображенията, че представеният запис на заповед, съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ и е годен да породи посоченото в него задължение, като основанието на претенцията се доказва с менителничния ефект независимо от основанието за задължаване; освен това страните не спорят, че е налице каузално отношение -договор за банков кредит, чието изпълнение е обезпечено със записа на заповед, което каузално отношение е въведено от ответниците.
Не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпрос, поставен от жалбоподателите, какъвто по делото не е обсъждан, като предявеният установителен иск е уважен за част от вземането: при възражение на ответника за каузално отношение, по повод което е издаден записът на заповед и доказано погасяване на част от задълженията по каузалното отношение, установителният иск следва ли да се отхвърли за част от иска; да се уважи изцяло; да се отхвърли изцяло, в подкрепа на което основание не излагат съображения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1800 от 07.08.2015 г. по т.д. №3776/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: