О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София, 22.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 115/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 381 от 07.10.2013 г. по гр.д. № 179/2013 г. на Смолянски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 91 от 25.02.2013г. по г.д. № 756/2012 г. на Районен съд-Смолян за уважаване на предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове по чл.422 ГПК във вр. с чл.266, ал.1 и чл.86 ЗЗД за сумата 12 579.84 лв., съответно за 4 687.18 лв. е отхвърлил иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над 5 291.17 лв. до 12 579.84 лв. и иска с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата 1 692.23 лв. до уважения му размер от 4 687.18 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на процесуалния и материалния закон. Касаторът поддържа, че при наличие на двустранно подписани протоколи за приемане на извършени СМР без възражения от ответника и подписани и осчетоводени фактури, едната от които е по тях е ползван данъчен кредит, не е налице необходимост да доказва извършеното при строителството и какви материали е вложил при изпълнението им, а приложното поле за допускане на касационно обжалване е обосновано с наличие на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд след обстойна проверка на депозираното по делото основно и допълнително заключение на съдебно – техническата и икономическа експертизи приел за установено, че по процесните три протокола № № 2, 3 и 4 за приети СМР, извършени по договор от 27.09.2007 г., ищецът е актувал 16, 6 кв.м. кофраж, 1 883 кг. Армировка и 7 куб.м. бетон на обща стойност 4 368.11 лв., които реално не е изпълнил на обекта. Изложено е, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.265 ЗЗД, тъй като в случая не се касае до отклонение от поръчката в качествено отношение, а до завишаване на обема на реално изпълнените СМР, за които ответникът в качеството си на възложител не дължи възнаграждение, поради което отхвърлил иска по чл.422 ГПК във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД в частта за сумата 4 368.11 лв. Прието е за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните мораторни лихви, с оглед на което и предвид приетия за основателен размер на главницата отхвърлил иска в частта за разликата над сумата 1 692.23 лв. до предявения му размер от 4 687.18 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК по въпросите „ за правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит, дали двустранно подписаните от страните по договора протоколи и осчетоводени от ответника, по които е упражнил правото си на данъчен кредит по ДДС доказва приемането от страна на последния на извършеното строителство, както и значението на други документи /протоколи/, свързани със строителството като доказателство за приемане на актуваните с тях СМР.”
Преценени, мотивите на обжалваното решение налагат извода, че поставените от касатора въпроси не са били включени в предмета на делото и не са обсъждани от въззивния съд, поради което като изцяло неотносими към изхода на разрешения с него спор не отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Отсъствието на поставен значим за изхода на делото материалноправен или процесуален въпрос е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол, без да се обсъжда наличието на сочения допълнителен селективен критерий.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 381 от 07.10.2013 г. по гр.д. № 179/2013 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: