2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр. София, 23.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 2319 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на „АКСПО БЪЛГАРИЯ” ЕАД, [населено място], срещу определение № 1197 от 05.04.2019г. по в.ч.т.н.д. № 1556 / 2019г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 6176 от 27.11.2018г. по т.д. № 237/2018г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Стара Загора.
Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно, тъй като е немотивирано и е постановено в нарушение на установените в ТЗ и ГПК процесуални правила и материални разпоредби, поради което иска неговата отмяна и продължаване на производството по т.д.н.№ 237/2018г. на СГС.
Ответникът по жалбата „ТЕХЕКО ЕНЕРДЖИ” АД в писмен отговор изразява становище, че липсват на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно сочи доводи за неоснователност на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна е установено по делото, че т. д. н. № 2403/2017г. е било образувано по молба от 18.07.2017г. на кредитора „Енерджи Съплай” ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Техеко Енерджи” АД със седалището към този момент в [населено място], което е определило подсъдността на образуваното по молбата дело на Софийския градски съд. С молба от 22.01.2018г., подадена преди провеждане на първото по делото заседание, кредиторът, по чиято молба е образувано производството пред Софийския градски съд, е оттеглил същата. С последваща молба от 25.01.2018г. жалбоподателят „Акспо България” ЕАД е направил искане за конституирането му като присъединен кредитор в производството по същото дело. С определение от 5.02.2018г. по делото Софийският градски съд се е произнесъл по молбите по поредността на подаването им, като съобразно заявеното от молителя „Енерджи Съплай” ЕООД оттегляне на молбата по чл.625 ТЗ е прекратил производството по делото на основание чл.232 ГПК, отказал е конституиране на „Акспо България” ЕАД като присъединеният кредитор, като по неговата молба е образувано самостоятелно производство – т.д. № 237/18г. на СГС. С определение № 532 от 4.10.2018г. по ч.т.д. № 2052/18г. Върховният касационен съд, ІІ т. о., е потвърдил определение № 976 от 21.03.2018 г. по ч.т.д.н. № 1440/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на „Акспо България” ЕАД срещу определението от 2.02.2018 г. по т. д. н. № 2403/17 г. на Софийския градски съд, в частта по чл.629, ал.4 ТЗ, с която молбата на жалбоподателя за конституирането му като присъединен кредитор е оставена без уважение.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 6176/27.11.2018 г. на Софийският градски съд, с което е прекратено производството по т.д. № 237/18 г., образувано по молбата на „Акспо България” ЕАД, тъй като към момента на молбата в търговския регистър е вписано ново седалище на длъжника „Техеко Енерджи” АД в [населено място], поради което и съобразно чл.613 ТЗ, във връзка с чл.118, ал.2 ГПК, делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Стара Загора.
За да постанови потвърдителното си определение, въззивният състав се е позовал на императивната разпоредба на чл.613 ТЗ, че съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност -определение № 6 от 03.01.2019 г. по ч. т. д. № 2126/2018 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. В конкретния случай, молбата по чл.625 ТЗ на първоначалния кредитор „Енерджи Съплай” ЕООД, по която е било образувано производството по т. д. н. № 2403/17 г., е оттеглена преди подаване на молбата на „Акспо България” ЕАД за присъединяване по чл.629, ал.4 ТЗ. С оглед десезирането на съда по чл.232 ГПК, е направен извод, че не е налице висящо производство, по което да бъде допуснато присъединяването по чл.629, ал.4 ТЗ, поради което „Акспо България” ЕАД не може да се ползва от подсъдността по чл.613 ТЗ на вече оттеглената молба по чл.625 ТЗ на „Енерджи Съплай” ЕООД.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.280 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на делото: „1/ Кой е релевантният момент, към който следва да се преценява местно компетентния съд, оправомощен да се произнесе по молбата с правно основание чл.625 ТЗ, както и по молбата на друг кредитор, подадена по реда на чл.629, ал.4 ТЗ, по която е било образувано самостоятелно производство, поради прекратяване на производството по което е направено искането за присъединяването му?; 2/ Дали местната подсъдност за разглеждане на молба, подадена по реда на чл.629, ал.4 ТЗ, е стабилизирана от молба с правно основание чл.625 ТЗ?; 3/ При определяне разглеждането на молба, подадена по реда на чл.629, ал.4 ТЗ в отделно производство, стабилизирана ли е местната подсъдност от молба с правно основание чл.625 ТЗ, подадена по основното производство?”. Жалбоподателят се позовава на наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.последно ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол.
Поставените от жалбоподателя правни въпроса не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са определили изхода на настоящото дело. По същество, въззивният съд е приел, че след десезиране по чл.232 ГПК на съда по несъстоятелността по молбата по чл.625 ТЗ не може да се осъществи фигурата на присъединен кредитор по чл.629, ал.4 ТЗ, поради което подадената от втория кредитор молба е с правно основание по чл.625 ТЗ, а не по чл.629, ал.4 ТЗ. С оглед на това, ирелевантни за спора са въпросите на касатора, поставени в контекста на молба по чл.629, ал.4 ТЗ, без в тях да се обхваща факта на десезиране на съда по чл.232 ГПК по първоначалната молба по чл.625 ТЗ преди подаването на молбата за присъединяване по чл.629, ал.4 ТЗ, който факт именно е обусловил изхода на спора за подсъдността на молбата на втория кредитор. Това обстоятелство не се обхваща вкл. и от първи въпрос, независимо, че в него е посочено, че производството по първата молба по чл.625 ТЗ е прекратено, тъй като отговорът на въпроса не е обвързан със значимия за крайния изход на спора факт, че е налице десезиране на съда по несъстоятелността по молбата по чл.625 ТЗ преди подаване на молбата по чл.629, ал.4 ТЗ. С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно е съдебното решение / определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, какъвто не е настоящият случай.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1197 от 05.04.2019г. по в.ч.т.н.д. № 1556 / 2019г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.