2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
С., 28,10,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия,първо търговско отделение в закрито заседание на двадесети октомври двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.гр.дело № 2125/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 424 от 19.02.2014 г. по гр. дело № 1263/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – М. М. Б. не е заявил становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател, подадена по реда на чл. 248, ал.1 ГПК- за изменение на постановеното на 21.11.2011г. решение, в частта му за разноските. За да постанови обжалваният резултат, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че е определил тежестта за разноски, съразмерно частичното уважаване на въззивната жалба, а също така и с оглед обстоятелството, че ищецът по спора е бил освободен от заплащането на такси. По отношение на юристконсултското възнаграждение, претендирано от застрахователя за защита пред въззивната инстанция, съдът е посочил, че не го присъжда поради това, че в отхвърлителната част, решението на Софийски градски съд било потвърдено и следователно ответникът бил вече възмезден с оглед присъденото му от първата инстанция по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Неправилно въззивният съд е приел, че на въззиваемия в производство не се дължат разноски, въпреки постановения резултат, с който частично е уважена жалбата на противната страна. Този извод се налага от изричната разпоредба на чл. 78, ал. 3ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. Тази разпоредба се прилага за всяка съдебна инстанция, а според разпоредбата на чл. 81 ГПК процесуално задължение на съда е да определи тежестта на разноските с акта, с който приключва спора пред него. Ето защо правно необосновано е приетото от състава на САС за това, че след като са определени разноски в първоинстанционното производство, такива повече не се дължат. Поради това определението е неправилно и следва да бъде отменено, като съобразно изхода на спора пред САС и на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 78, ал.3ГПК, следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение на жалбоподателя за защита във въззивното производство в размер на 712.50 лв., като в останалата част искането в заявен размер от 950 лв. се явява неоснователно, тъй като не е съобразено с това, че жалбата не е отхвърлена изцяло, а е уважена частично.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на търговска, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 424 от 19.02.2014 г. по гр. дело № 1263/2013 г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 2257 от 21.11.2013 г. по гр. дело № 1263/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта му за разноските, като ОСЪЖДА М. М. Б. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените във въззивното производство разноски в размер на сумата 712.50 лв.
Определението не подлежи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: