Т.д. 630/11 ВКС, Второ т.о.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр. София, 30.11.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №630/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на М. [фирма]-в несъстоятелност със седалище: [населено място] срещу решение №409 от 14.03.2011 г. по т.д. № 439 /10 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.04.2009 г. по гр.д. № 2019/2007 на СГС, с което са отхвърлени обективносъединените при условие на евентуалност искове на касатора срещу [фирма]- [населено място] за обявяване за недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен с нот.акт №17/22.11.2005г. , по нот.дело № 360/2005 г., т. ІІІ, рег.№ 8716 по описа на нотариус Е.. П. с рег.№ 379 с р-н на действие: СРС, на основание чл.647 т.3 от ТЗ и за прогласяване нищожност на същия договор на основание чл.646 ал.2, т.4 от ТЗ. Претендира се и нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелността на прихващането в споразумителния протокол сключен на 22.11.2005 г. между М. Европа и [фирма] на основание чл.626 ал.2, т.1 от ТЗ.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по обуславящите изхода по спора правни въпроси са налице основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.т. 2 и 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт №17/22.11.2005г. , по нот.дело № 360/2005 г., т. ІІІ, рег.№ 8716 по описа на нотариус Е.. П. с рег.№ 379 с р-н на действие СРС, по силата на който М. Европа АД е продал на [фирма] описания недвижим имот на цена от 307 000. Така договорената цена е прихваната със споразумителния протокол сключен на 22.11.2005 г. между М. Европа и Т.Д.Т К. О. срещу дължимо насрещно парично задължение от страна на М. Европа към купувача на имота „Т.Д.Т. К. О.”, основаващо се на два договора за продажба на акции от последното дружество на М. Европа АД от капитала на две търговски дружества сключени на 28.10.2005 г. на обща стойност 306 900 лева . С решение от 23.11.2006 г. на СГС по т.д. 1340/06 е открито производство по несъстоятелност на М. Европа АД с начална дата на неплатежоспособността- 28.02.2005 г.. С оглед изложеното, съдът е направил извода, че не е налице изпълнен фактическият състав, нито на ниормата в чл. 647 т.3 от ТЗ, нито на тази по чл.646 ал.2, т.4 от ТЗ: атакуваната продажба е сключена в т.н. подозрителен период, но стойността на отчуждения имот от страна на длъжника по несъстоятелността не надхвърля значително по размер стойността на получените акции, съгласно приетото заключение на икономическата експертиза, по която вещото лице сочи дори обратната пропорция. За да отхвърли третия иск за нищожност на основание чл.626 ал.2, т.1 от ТЗ спрямо кредиторите на несъстоятелността на прихващането в споразумителния протокол сключен на 22.11.2005 г. между М. Европа и [фирма], съставът на въззивния съд се е позовал на това, че прихващането не представлява изпълнение на парично задължение по смисъла, който влага законодателят в горната законова хипотеза .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи,че по обуславящите изхода по спора правни въпроси е налице противоречива съдебна практика-основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т. 2 от ГПК.
Като такива въпроси се сочат, дали решаващият съд е обвързан от акта на КФН като регулаторен орган относно отнемането на лиценз за застрахователна дейност при положение, че в този акт атакуваната сделка е посочена като извършена в нарушение на императивни законови норми и на второ място дали прихващането на парично задължение представлява изпълнение на такова по смисъла на чл. 626 ал.2 , т.1 от ТЗ и при положение, че е извършено в подозрителния период не е ли нищожно.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че въпросът за това , дали решаващият съд е обвързан от акта на КФН като регулаторен орган относно отнемането на лиценз за застрахователна дейност не отговаря на тях. Съдът е формирал решаващата си воля, обективирана в обжалваното съдебното решение независимо от отговора на този въпрос, който изобщо не е повдиган и разглеждан от инстанциите по същество, поради което и въпросът не е обуславящ конкретното произнасяне на съда. Отделно от това, така поставеният въпрос е уреден от точните и ясни разпоредби на чл.302 от ГПК за обхвата на хипотезите в които административния акт е задължителен за гражданскоправните спорове и обжалваното решение не е в противеречие с цитираната норма.
По отношение на това, дали прихващането на парично задължение представлява изпълнение на такова по смисъла на чл. 626 ал.2 , т.1 от ТЗ и при положение, че е извършено в подозрителния период не си ли явява в този случай нищожно,то по този, иначе съотносим и обуславящ изхода на спора въпрос не се установява от касатора наличие на сочената допълнителна предпоставка за допускане до касация: противоречива съдебна практика. Приложените две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК : Р №235 от 19.07.2010 г. на ВКС по т.д. №996/2009 г. на І т.о. на ТК и Р №114 от 03.08.2009 г. на ВКС по т.д. № 644/2008 г. на ІІ т.о. на ТК не се отнасят изобщо до прихващането, а до въпроса, дали плащането на цената на закупена и придобита вече от длъжника по несъстоятелността стока в подозрителния период представлява изпълнение на парично задължение, което води до последиците на нищожност на действието по чл.646 ал.2, т.1 от ТЗ . Следва да се има в предвид и законодателната уредба в чл.645 ал.4 от ТЗ, която разглежда прихващането като правно действие, атакуемо на самостоятелно основание, извън разглеждания случай на иск по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №409 от 14.03.2011 г. по т.д. № 439 /10 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.