ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 758
София, 04.06.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 270 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ел.В. като процесуален представител на С. Г. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд /Д./ от 14.Х.2013г. по в.гр.д. № 461/2013г.
Ответникът по касационната жалба С. А. П. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 14.Х.2013г. Д. по въззивна жалба само на ищеца е потвърдил решението на Добричкия районен съд от 22.ІV.2013г. по гр.д. № 3286/2012г. в отхвърлителните му части за разликата над 1000лв. до 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личното достойнство и авторитета на С. в качеството му на полицай при изпълнение на служебните му задължения в резултат на отправени му от ответника П. на 07.V.2012г. обиди, и за разликата над 2000в. до 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян от ищеца страх и уплаха лично за себе си и за семейството си, безсъние, кошмарни и негативни мисли във връзка с инцидента, социален дискомфорт в резултат на отправена срещу него на 07.V.2012г. в РПУ Д. от П. заплаха за убийство.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид при определяне размера на обезщетението за вреди от отправени обиди характерът, интензивността, продължителността на неудобството от уронване на личното достойнство и авторитета на ищеца в качеството му на полицай при изпълнение на служебните му задължения, както и че обидите са сравнително бързо преодолени благодарение на професионалния опит на ищеца на лице, на което е възложена дейност с повишен риск от вербална агресия, подменени със страхови опасения, породени от отправени заплахи, приемайки, че обезщетение в присъдения размер е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за вредите от отправената към ищеца заплаха за убийство са взети предвид времетраенето, характерът и интензивността на психическите преживявания на ищеца, свързани с опасения за живота на близките и собствената сигурност, продължаващи и понастоящем с по-ниска интензивност, че оценката му за висок риск от осъществяване на заплахата се захранвала от демонстрираната от ответника крайна агресивност и цинизъм и от принадлежността му към криминалния контингент, и поддържаната от ищеца умерена към висока степен на тревожност и общ душевен дискомфорт.
В изложението на С. Г.С. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че основният въпрос бил как един български полицай може да се предпази от такова лице като ответника; законът какво предвижда и как един гражданин, осъждан многократно, законът му дава възможност за споразумение, а на полицая, който защитава гражданите, каква му е възможността за защита – лична и на семейството му; какво е вписано в закона – за МВР и ГПК по отношение защитата на гражданите и на полицаите; как полицаят да предпази себе си и близките си, какъв е редът за законната му защита, щом не е конституиран в наказателния процес с оглед споразумение; чрез съдебните актове следва да се създаде практика по отношение на хората, които ни пазят, имат ли тези хора чест, достойнство и права, следва ли те да се страхуват за себе си и за близките си; следва ли да знаят, че като посегнат на полицай, обвиняемият ще сключи споразумение за малка присъда и ще плаща обезщетение в подходящ размер, за да имат тези решения действително сила на пресъдено нещо; такова решение по отношение на лице като ответника следва да има възпиращо действие следващият път да внимава да не се държи по този начин и да му се даде възможност да бъде превъзпитан в затвора и да знае, че съда ще отсъди отново справедлива сума на пострадалия с оглед поведението му.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. С оглед чл.290 ал.2 ГПК всички такива въпроси трябва да са посочени конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен съобразно посочената разпоредба. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросите от значение за изхода на делото /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай в изложението си касаторът не е релевирал по посочения начин въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили изхода на спора пред него. Съдържащите се в изложението общи /неконкретни/ съображения са относими към установяването на претенциите по основание, по което, обаче, поради необжалването от ответника на първоинстанционното решение в осъдителните му части се е формирала сила на пресъдено нещо и то не е предмет на решаващите изводи на въззивния съд в атакуваното решение. Непосочването от касатора както на въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, така и на допълнителните критерии за селекция на касационните жалби, обосновава липса на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГК, № 386 от 14.Х.2013г. по в.гр.д. № 461/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: