2
гр. д. № 305/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 758
София, 05.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 305/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. С. -И. срещу решение от 21.08.2009 г. по гр. д. № 467/2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 31.05.2007 г. по гр. д. № 5270/2006 г. на Софийски РС. С това решени е прието за установено по отношение на Ж. „А.”, [населено място], че между Ж. „А.” и З. К. Д. и В. Г. Д. съществува правно отношение основано на членство в кооперацията за апартамент № 25 и ателие № 7 във вх. Б (блок 2). Отхвърлен е предявения от З. К. Д. и В. Г. Д. срещу същата кооперация иск за установяване съществуване на правно отношение, основано на членство в кооперацията за апартамент № 26 във вх. „а” (блок 1). Отхвърлени са предявените от касаторката като главно встъпило лице срещу З. К. Д. и В. Г. Д. и Ж. „А.”, [населено място] искове за установяване съществуването на правно отношение, основано на членство в кооперацията за апартамент 25 в [жилищен адрес] с настоящ административен адрес[жк], [жилищен адрес] [населено място]
К. довод е за необоснованост на изводите и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос възникнало ли е членствено правоотношение между касаторката и Ж. „А.”, [населено място] на 18.05.1996 г. по отношение апартамент № 25 в бл. 2. Вторият въпрос е за това възможно ли е да се прекратява и отнема членствено правоотношение без наличие на законово основание за това както и при липса на изразена воля от членкооператора за това. Направено е позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като се твърди, че решаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация Ж. „А.”, [населено място] намира, че не е налице релевираното основание за допускане касационна проверка на решението.
Ответниците по касация З. К. Д. и В. Г. Д. намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Касаторката е встъпила в процеса по реда на чл. 181 ГПК отм. за да установи по отношение на Ж. „А.” и З. Д. и В. Д., че е приета за член кооператор за апартамент № 25 в бл. 2 с решение на общото събрание на кооперацията проведено на 18.05.1996 г. Правния интерес от иска е обусловен от предявяването на установителен иск за възнакнало членствено правоотношение за придобиване вещни права върху същия имот от З. Д. и В. Д. срещу Ж. „А.”, [населено място] (наричана по-долу само Ж.).
От фактическа страна е установено, че Ж. е сключила договор за строителство с Е. О., срещу поето задължение дружеството да стане членкооператор и да придобие в собственост определен брои обекти в сградата или да посочва лица, които да бъдат приети за членкооператори с цел придобиване на съответни обекти от предоставените му. Дружеството е било прието за членкооператор в Ж. с решение от 14.01.1994 г. На проведено общо събрание на кооперацията на 27.04.1994 г е взето решение да приеме за членкооператор лицето Г. Д. в изпълнение на задълженията си поети към дружеството [фирма]. Г. Д. е бил приет за член кооператор за апартамент № 25 и ателие № 2 с решение на ОС на Ж. от 18.05.1996 г., за което е съставен протокол № 54 от същата дата. По отношение на ап. 26 в бл. 1 е приет за членкооператор за този обект Р. Д.. С гласни доказателства е установено, че Д. е изразил желание да смени апартамента с по-малък, съответстващ на финансовите му възможности, както и че на касаторката е бил показан апартамент 25 в бл. 2. Няма доказателства Д. да е отправил искане за замяна на апартамента писмено до ръководството на Ж. и то да е обсъждано на общо събрание. По делото са представени два протокол с дата 18.05.1996 г. Единият носи номер 54 и на стр. 2 от него е записано, че Г. Д. е членкооператор за апартамент 25, [жилищен адрес] а Д. за ап. 26 в бл. 1. Във втория протокол без номер съдържанието на стр. 2 е различно и в него е записано срещу името на Г. Д. ап. 26 в [жилищен адрес] а апартамент 25 в бл. 2 е за М. С.. Касаторката е сключила на 15.04.1996 г. договор за построяване на ап. 25 в бл. 2 с площ от 1200 кв. м. с Е. О.. На същата дата е изготвила и молба за приемането й за член на Ж., която молба дружеството е следвало да внесе за разглеждане от общото събрание на Ж..
С почеркова експертиза е установено, че двата протокола с дата 18.05.1996 г. са подписани от едни и същи лица Е. Д. и В. П..
След анализ на доказателствата съдът е достигнал до извода, че Г. Д. е бил приет за член кооператор за апартамент № 25 в бл. 2 с решение на общото събрание на Ж. от 18.05.1996 г. Не е било налице основание да му се разпредели друг апартамент – 26 в [жилищен адрес] тъй като не е имало направено изрично искане за това, което да е адресирано до ръководството на кооперацията и да е било обсъдено от общото събрание. По отношение на касаторката съдът е приел, че на общото събрание проведено на 18.05.1996 г. не е обсъждана подадена от нея молба за приемането й за член кооператор, поради което не се установява между нея и Ж. да е възникнало валидно членствено правоотношение. Прието е и това, че заплащането стойността на апартаментите не е елемент от фактическия състав за възникване на членствено правоотношение. С тези правни изводи е обоснована основателността на първоначално предявения иск от наследниците на Г. Д., в патримониума на които е преминало членственото правоотношение на основание наследяване – чл. 23 ЗЖСК и от които права те не са се отказали, което не се оспорва от страните. Отхвърлени са отрицателния иск предявен от Д. за установяване по отношение на Ж., че не са членкооператори за апартамент 26 в [жилищен адрес] както и положителният иск на касаторката за установяване, че е членкооператор в Ж. за ап. 25 в бл. 2.
Формулираният в изложението въпрос дали е възникнало членствено правоотношение между касаторката и Ж. е разрешен в съответствие с данните по делото. При отсъствие на доказателства молбата на касаторката да е внесена за разглеждане на проведеното общо събрание на 18.05.1996 г. и по направеното искане да е взето решение, то не е осъществен фактическия състав от който възниква членствено правоотношение.
Вторият въпрос дали може да се прекратява и отнема членствено правоотношение без наличие на законово основание за това както и при липса на изразена воля от членкооператора, не е решаван от съда. Съдът се е произнесъл само по въпроса дали е възникнало членствено правоотношение между касаторката и Ж. „А.” на основание чл. 9 ЗЖСК. Поради това, че по формулираният въпрос съдът не се е произнасял, не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация З. К. Д. и В. Г. Д. направените от тях разноски за това производство в размер на 300 лв., което се установява от договор за правна помощ и съдействие от 24.02.2010. сключен с адв. В. М. и адв. Й. Г. и двамата от САК.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.08.2009 г. по гр. д. № 467/2008 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Й. С. – И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ж. к. Д., [жилищен адрес] да заплати на касация З. К. Д. и В. Г. Д., двамата от [населено място], ж. к. Надежда”, [жилищен адрес] сумата 300 (триста) лева, разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.