О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр. София, 22.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 634 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 303 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. К. А. от [населено място], чрез процесуалните му представители адв. А. Б. и В. Г., против определение № 196 от 26 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 1180 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г. в частта му, с която молбата на А. А. за отмяна на определение № 686 от 1 юни 2011 г. по гр.д. № 1750 за 2010 г. на ІІІ ГО е оставена без разглеждане.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото в атакуваното определение по чл. 288 ГПК няма формирана воля на съда – съставът на ВКС не е прочел изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не се е произнесъл по нито един от седемте формулирани в него въпроси; дори непрочитането и непроизнасянето е отказ от правосъдие и лишава касатора от право; такова определение по чл. 288 ГПК е съдебен произвол, който обезсмисля легитимната съдебна защита и насочва към други нелегитимни форми на защита; молбата на касатора да бъде прочетено изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не може да бъде санкицонирана с присъждане на разноски. С допълнителна молба се сочи, че на жалбоподателя не е известна практика по чл. 288 ГПК, която да освобождава ВКС от задължението по чл. 12 ГПК да обсъжда и преценява всички посочени от касатора в съответното изложение предпоставки за допускане на касационното обжалване; правната последица на чл. 296, т. 3 ГПК приравнява определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационното обжалване с решение на второинстанционен съд по отменения ГПК и поначало подлежи на отмяна – т. 2 от ППВС 7/77 г.; не може да се каже, че ГПК не съдържа правила за контрол върху определенията по чл. 288 ГПК и защото има и морал – чл. 5 ГПК като основно начало в гражданския процес.
Ответниците Т. Хайк Г. и А. Т. Г. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. А. А., представят два отговора на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК с доводи за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови определението си в атакуваната му част, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС приел, че определенията по чл. 288 ГПК не са от категорията съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор по същество или се прави проверка по законосъобразното разрешаване на такъв спор; това определение не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради това не е акт, който да подлежи на отмяна по реда на самостоятелното извънинстанционно производство; и по стария и по новия ГПК на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, а разрешенията на ППВС № 2/77 г. са дадени при процесуален ред, непредвиждащ производство, аналогично на това по чл. 288 ГПК; силата на пресъдено нещо се формира за недопуснатото до касационно обжалване въззивно решение; в молбата за отмяна не се съдържат обстоятелства по чл. 303 ГПК по отношение на влязлото в сила въззивно решение; основание за отмяна не е и соченото обстоятелство, че съставът на съда не бил прочел изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не се произнесъл по него.
Атакуваното определение е правилно.
Съобразно философията на действащия ред за гражданско съдопроизводство, касационното обжалване е факултативно и, за да се достигне до неговото развитие, касационната жалба подлежи на разглеждане в специално производство, предвидено в чл. 288 от ГПК, в което се извършва селекция на жалбите съобразно критериите, дадени в чл. 280 ал. 1 от ГПК. Независимо от интереса на съответния касатор жалбата му да бъде разгледана по същество от касационния съд, ако в нея не са поставени материалноправни или процесуалноправни въпрос, които да са разрешени от въззивния съд в нарушение на основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК и отговарящи на изискванията, разяснени в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, то касационното обжалване няма да бъде допуснато. Последователна е практиката на ВКС, че с определенията по чл. 288 ГПК не се разрешава материалноправен спор по същество и тези съдебни актове не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което те не попадат в категорията актове, за които е възможно провеждането на специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК.
Дори обаче и да беше допустима отмяната на определение по чл. 288 ГПК, частният жалбоподател не излага основания за отмяна. В разглеждания случай частният жалбоподател се стреми да достигне до промяна на определението по чл. 288 ГПК чрез средствата на отмяната с твърдението, че съставът на касационния съд не бил формирал воля. Подобно оплакване не би било основание за отмяна, а позоваване на порок на съдебния акт извън посочените в чл. 303 ГПК. Абсолютно произволни са твърденията на частния жалбоподател, че с постановяването на определението за недопускане на касационното обжалване касационният съд осъществил отказ от правосъдие, както и бил извършен съдебен произвол. И това оплакване не е такова по чл. 303 ГПК. Такова не е и оплакването, че касационният съд не бил преценил всички положени от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Частният жалбоподател е посочил, че в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната до разглеждане, което е точно съобразно чл. 296, т. 3, пр. първо ГПК, поради което и искането му за отмяна при наличие на основанията за това е следвало да се отнесе към въззивното решение, влязло в сила след недопускането на касационното обжалване. Напълно лишено от основание е твърдението, че правната последица на чл. 296, т. 3 ГПК приравнявала определенията по чл. 288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване, на влезлите в сила на решения, по които касационната жалба не била допусната. Такова приравняване по силата на закона няма, нито пък това твърдение намира основанията си в разрешение на Върховния съд, по-точно в ППВС № 2/77 (невярно посочено в допълнението към частната жалба като 7/77), а напротив – в соченото постановление ВС приема, както и последователно се приема от съдилищата, че на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Заявеното в т. 2 на соченото ППВС за отмяната на решенията на второинстанционните съдилища има предвид отменен и неприложим за случая процесуален ред. На последно място, отново произволно се твърди, че молбата на частния жалбоподател да бъде прочетено изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, била санкционирана от съда с присъждане на разноски. Сторените от ответника разноски се дължат по силата на закона за обезщетяване на разходите, които той е сторил за защита на своите интереси в съответното производство. След като една от страните е подала искане за защита и съдействие от съда, тя следва да има предвид, че съобразно изхода на спора, ще понесе и съответните последици, включително и заплащане на сторените от другата страна разноски.
За настоящото производство ответниците претендират заплащането на сторените от тях разноски – за всеки един по 300 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 196 от 26 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 1180 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г. в обжалваната му част, с която молбата на А. А. за отмяна на определение № 686 от 1 юни 2011 г. по гр.д. № 1750 за 2010 г. на ІІІ ГО е оставена без разглеждане.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет., офис – адв. Г. В., да заплати на Т. Х. Г., със съдебен адрес в [населено място], [улица], адв. А. А., сумата от 300,00 (триста) лева сторени разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. , офис – адв. Г. В., да заплати на А. Т. Г., със съдебен адрес в [населено място], [улица], адв. А. А., сумата от 300,00 (триста) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: