О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София, 19.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №716/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Ю. Й. Д. от гр. М. с вх. №1183 от 09.06.2009 год. на Окръжен съд гр. В. против решение №95 от 16.04.2009 год. по гр.д. №66/2009 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение №121 от 15.12.2008 год. по гр.д. №60/2008 год. на Б. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора солидарно против “Д” А. гр. С. и “Д” А. гр. С. иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ за сумата 20 000 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди. По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за дължимото обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва от датата на непозволеното увреждане- 07.11.1999 год. до предявяване на иска, липсва произнасяне в диспозитива на решението на районния съд. Касаторът претендира исковата сума от застрахователите на физическите лица, виновно причинили ПТП, в резултат на което е починал баща му. Производството по отношение на водачите на автомобилите, с които е настъпило ПТП, пред Б. районен съд е било прекратено на основание чл.299, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, погрешно посочен стария чл.224, ал.2 ГПК, отм., с мотива че в гражданската част на влязлата в сила присъда, те са осъдени солидарно да заплатят на ищеца исковата сума от 20 000 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вред. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че искът за претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е недоказан, а и погасен по давност.
Касаторът твърди, че обжалваното решение на В. окръжен съд е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Навежда довода, че неправилно съдът е приел, че не е доказал исковата си претенция, тъй като с молба от 20.10.2008 год. до Б. районен съд е посочил характера и тежестта на претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща си, а с молба до същия съд от 26.09.2008 год. е поискал да бъде допуснат до разпит свидетеля П, който е щял да установи психическото му състояние. С недопускането му до разпит съдът е извършил съществено съдопроизводствено нарушение. Навежда довод, че погасителната давност е прекъсната с признаване на вземането от застрахователя ДЗИ-О. з. А. гр. С. пред св. Н.
В изпълнение на дадените указания от В. окръжен съд да посочи основанията за касационно обжалване, с изложение по смисъла на чл.284, ал.3 т.1 ГПК от 25.06.2009 год. касаторът твърди, че “въззивният съд неправилно се е произнесъл по основни въпроси на правния спор, касаещи допустимостта и основателността на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД”. Подържа, че В. окръжен съд в противоречие с практиката на ВКС не се е произнесъл по твърдените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение. Представил е решение №205 от 12.04.2001 год. по гр.д. №147/2000 год. на ВКС, ІV Г. О. и решение №37 от 22.02.1999 год. по гр.д. №462/98 год. на ВКС, 5 чл.състав.
Ответниците оспорват касационната жалба, претедират присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.,/ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК- допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. Представената съдебна практика е в подкрепа на доводите за неправилност, а не за допускане на касационно обжалване. Те са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и са различни от основанията за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
С оглед изхода по делото в полза на “Д” А. гр. С., ще следва да се присъди сумата 850 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна помощ от 22.07.2009 год., а в полза на “Д” А. гр. С. на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение-150 лв., с оглед обема на представеното становище по касационната жалба с вх. №1447 от 21.07.2009 год.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №95 от 16.04.2009 год. по гр.д. №66/2009 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение №121 от 15.12.2008 год. по гр.д. №60/2008 год. на Б. районен съд.
ОСЪЖДА Ю. Й. Д., от с. Т., обл. Видин, ул.”Б” №8 да заплати на “Д” А. гр. С., сумата 850 лв. разноски по делото за изплатено адвокатско възнаграждение, а в полза на “Д” А. гр. С. сумата 150 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: