3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
София, 01.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева т.дело № 60040 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез адв.И. Л. против решение № 13 от 19.02.16г.по в.т.дело № 358/15 г.на Бургаския апелативен съд ,с което е потвърдено решение № 21 от 24.06.15г.по т.дело № 68/14г.на Ямболския окръжен съд в частта,с която е отхвърлен иска на дружеството срещу [фирма],с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД,за сумата 156 466.40 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 –т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Посочени са следните въпроси:1.Може ли въззивния съд да разглежда въззивна жалба без да направи самостоятелен анализ и обсъждане на всички събрани в първата инстанция доказателства,когато във въззивната жалба има изрично оплакване за това; 2.Може ли въззивният съд без доказателства и само основавайки се на недоказани заключения на първоинстанционния съд да приема за съществуващи или несъществуващи определени правоотношения или субективни права на страните,от които зависи правилното разрешаване на спора; 3.Може ли въззивния съд без доказателства и само основавайки се на недоказани заключения на първоинстанционния съд да променя волята на страните по процесния договор от 1.11.07г.и правилата на ЗЗД ; 4.Може ли въззивния съд без доказателства и в противоречие със събраните доказателства и само основавайки се на изводи на първоинстанционния съд да променя правилата на ЗЗД,Търговския закон и ГПК относно уведомяване и узнаване на факти; 5.Може ли въззивния съд да не спазва чл.235 ал.2 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 1.11.07г.между страните е сключен договор,по силата на който изпълнителят [фирма] се е задължил да закупи,да достави на територията на България,да прехвърли собствеността на възложителя [фирма],да монтира,приведе в действие и поддържа вятърни генератори,описани в договора,а възложителят се е задължил да заплати уговорената цена в размер на 824 000 евро без ДДС или левовата й равностойност,на вноски,като цялата сума е дължима не по-късно от три седмици от демонтажа на вятърните генератори.Не е било спорно между страните,че договорът не е изпълнен по отношение на два броя генератори,за които [фирма] е превело по сметка на [фирма] сумата от 156 466.40 лв като авансово плащане.Прието е също,че на 26.10.10г. [фирма] е изпратило нотариална покана до [фирма],получена от него на 2.11.10г.,в която сочи,че няма интерес от изпълнението на договора по отношение на процесните два генератора поради дългия срок,в който изпълнителят не е извършил доставката и претендира връщане на авансово заплатената сума от 156 466.40 лв.Въззивният съд е приел,че договорът между страните не е развален по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД с посочената нотариална покана,тъй като [фирма] като неизправна страна не разполага с правото да го развали. За да направи този извод съдът е изследвал разменената между страните кореспонденция и е приел,че изпратеното по електронен път писмо от 5.06.09г.от [фирма] до [фирма],в което е посочено,че срокът за заплащане на остатъка от цената на двата процесни генератора е 8.06.09г.,а при неплащане на цялата сума дружеството –възложител ще загуби авансовата си вноска, е достигнало до адресата си.По тези съображения въззивният съд е приел,че претенцията за връщане на сумата 156 466.40 лв като получена на отпаднало основание – развален договор,е неоснователна.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посочените от жалбоподателя въпроси имат характер на касационни оплаквания по чл.281 т.3 ГПК за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се отнасят до формиране на вътрешното убеждение на съда при преценката на събраните доказателства за това налице ли е хипотезата на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за успешното провеждане на иска.Те не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика,тъй като той е изпълнил задължението си да обсъди всички относими към спора доказателства и доводи на страните. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Необосноваността на съдебното решение може да бъде предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,на само след допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените разноски в размер на 500 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №13 от 19.02.16г.,постановено по в. т.дело № 358/15г.на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма],ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма],ЕИК[ЕИК] сумата 500 лв /петстотин/съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.