3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
С. 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №113/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Н. и Я. Х. Н., [населено място], В. област, подписана от пълномощника им адвокат Я. С., срещу решение №1143 от 04.10.2010 г. по гр. дело №2094/2009 г. на Варненския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси относно това, че въззивният съд е възприел избирателен подход при оценка достоверността на свидетелските показания и по този начин е елиминирал съществените противоречия в показанията на свидетелите на другата страна. Сочи се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба П. Д. Н., Я. С. Н., Р. П. Д. – Л., С. П. Д., М. Н. Д. и Л. Г. Л. не са заявили становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №135 от 27.07.2009 г. по гр. дело №348/2008 г. на Провадийския районен съд. С първонстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторите срещу П. Д. Н., Я. С. Н., Р. П. Д. – Л., С. П. Д. и М. Н. Д. иск за признаване за установено, че са собственици на ? идеална част от дворно място с построената в него стопанска сграда, находящи се в [населено място], В. област на основание давностно владение. В. съд е приел, че ищците не са установили да са станали собственици на претендираната ? ид.ч. от имота на основание давност в хипотезата на съвладение с ответниците. Те не са доказали да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот за твърдения период, считано от 1960г. с намерение за своене. От анализа на гласните и писмени доказателства е стигнал до извод, че само ответникът П. Н. е в имота от 1973г., плащал данъци за него, а през 1998г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. През 2008г. той заедно със съпругата си – ответницата Я. Н., е прехвърли имота на децата си – другите ответници по иска.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатите въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. К. не са изложили доводи за приложимостта на това основание, а именно че разглеждането на тези въпроси ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и. Освен това по повдигнатите въпроси има трайно установена съдебна, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се. В случая са обсъдени всички свидетелски показания, въз основа на което е направен извод за недоказаност на факта на владение върху процесния имот. Свидетелските показания в тази насока са преценявани като е взет предвид начинът на узнаване на фактите от конкретните свидетели и способността и желанието им да ги възприемат вярно.
Няма искане за присъждане на разноски за настоящото производство от ответниците по касация и този въпрос не следва да бъде разглеждан.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1143 от 04.10.2010 г. по гр. дело №2094/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: