О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
[населено място], 14.10.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1028/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №1398/31.07.2012г., постановено по гр.дело №1393/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, седми състав, с което е увеличен размера на присъденото обезщетение на И. И. М. от [населено място] със сумата от 362 500 лв. и в частта, с която е потвърдено решението на СГС под №559/30.01.2012г., постановено по гр.д. №13 322/2010г., с което е уважен искът по чл.52 ЗЗД в размер на 87 500 лв., с молба иска като неоснователен в претендираните размера бъде отхвърлен като неоснователен.
Касаторът [фирма] иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението на основанието за селектиране на касационната жалба формулира пет материалноправни въпроси при допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмено възражение на Т. П. М., в качеството на майка и попечител на И. И. М., чрез адв. Л. Г. САК се поддържа становище, че в изложението се сочат доводи за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди, но не се съдържат доводи за противоречие с практиката на ВКС при определяне на този размер, обратното съдът се е съобразил със задължителните указания на ППВС №4/68 г. Счита се, че поставените от касатора въпроси за некоректни и нямащи отношение към предмета спора и за определяне на понятието вреди. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежна страна в процеса срещу валидно решение на въззивен съд.
Съдът е сезиран с иск по чл.226 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователното дружество – касатор, при което е застрахована отговорността на П. И., водач на МПС марка “Рено”, модел “Е.” рег. [рег.номер на МПС] за периода 15.12.2009г. до 14.12.2010г. За да уважи предявения иск в размер 900 000 лв. по отношение на застрахователя – касатор и застрахователно дружество [фирма] / при което е застрахована гражданската отговорност на водача на МПС “Сеат”/, въззивният съд е приел, че вина за настъпилото на 4.5.2010г. пътнотранспортно произшествие имат водачите на двете моторни превозни средства. Въззивният съд подробно е изследвал механизма на удара на двата автомобила, поведението на водачите по време на движение, допуснатото от тях нарушение на конкретни правила на ЗДвП. САС не е възприел възражението на касатора за освобождаване от отговорност на И. за ПТП, за това, че извършената от него маневра е животоспасяваща. Обстоятелството, че маневрата е предприета при създадена опасност за движението, счита САС, не освобождава водача П. И. от задължението му по чл.25 ЗДвП при положение, че според заключението на техническата експертиза, той е имал още два варианта на маневра, при единия при който автомобилите ще се разминат без да се допрат. Не се спори, че И. М. е пътувала в лекия автомобил “СЕАТ” и е получила увреждания в резултат на сблъсъка на двете моторни преводни средства.
За да уважи иска за неимуществени вреди в претендирания размер / за всеки от застрахователите по 450 000лв./, апелативната инстанция е направила цялостен анализ на здравословното състояние на пострадалата към датата на постановяване на решението. Съобразено е увреждането на всички функции на органи и системи и бъдещите вреди, заключението на медицинската експертиза за неблагоприятен изход при изчерпване на важните функции на дихателната и сърдечносъдова дейност. Изходът е един, възстановяването е невъзможно, подобрение на състоянието й не се очаква, непосредствено след травмите е имала болки и страдания, а след комата страданието й е определено като мъченическо в крайна степен, понякога са се чували нечовешки звуци от болките в крайниците при обръщане или раздвижване. Съдът е приел вредите за предвидими, защото състоянието й е крайно тежко с предвидим изход, за неопределено време, което прави бъдещите вреди сигурни и поради това за тях се дължи обезщетение. Дори да отпадне коматозното състояние подобрение не може да настъпи, защото увреждането е трайно. Нарушено е нормалното физическо състояние, както и нейното интелектуално развитие, немислима професионална реализация и невъзможност за социални контакти. За неоснователно е прието възражението на касатора, че отока на мозъка се дължи на алергична реакция към някои от медикаментите, използвани при лечението на И. М.. Обстоятелството, че пострадалата не съзнава смисъла и значението на състоянието си, не означава, че не търпи вреди, като всичките й реакции са подкорови, което означава, че има усещания, а законът не поставя изискването пострадалият да има субективно отношение към увреждането.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът формулира четири въпроса: 1.представляват ли неопределените и несъзнавани усещания неимуществени вреди; 2. следва ли да се считат за болки и страдания неосъзнаваните подкорови реакции, които човешкият организъм има при състояние на кома или мозъчна смърт, или друго подобно здравословно състояние имащо същите последици; 3. в случай, че неосъзнаваните подкорови реакции са вреда по смисъла на закона, към която увреденото лице е в обективна невъзможност да има субективно отношение, какви следва да са критериите на база на която да бъде определено по справедливост обезщетение; 4.наличието на негативно субективно отношение от страна на ищеца към претърпените от последния усещания абсолютна положителна предпоставка ли е да могат да се считат тези усещания за неимуществени вреди. Според жалбоподателя даденото от въззивният съд разрешение по приложението на чл.45 и чл.52 ЗЗД, за определяне на вредите и на справедливо обезщетение на неимуществените вреди, противоречи на постоянната практика на ВКС изразена в ППВС №4/68г. и др.
Обжалваното решение не е в противоречие с дадените в ППВС №4/68г. разрешения за подлежащите на обезщетяване вреди и обстоятелствата, които трябва да съобрази съда при определяне на справедливо обезщетение. Според задължителните разрешения в Постановлението на ВС, подлежат на възмездяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От увреждането, като обективен факт, пострадалия търпи болки и страдания, които пораждат за него право да търси неимуществени вреди. При преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. В случая, фактите за вида и характера на уврежданията, настъпилите след получения оток на мозъка тежки увреждания на всички органи, болките и страданията които търпи пострадалата непосредствено след причинените при ПТП травми и след това, са установени от назначената комплексна медицинска експертиза от специалисти невролог, травматолог – ортопед и офталмолог, като възприемането им от въззивния съд не е в отклонение от заключението на експертизата. Доколкото поставените от касатора въпроси са изведени от конкретната фактическа обстановка по делото, те не са били предмет на обсъждане в ППВС, неоснователен се явява поддържания от касатора допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
При определяне на размера на обезщетението, въззивният съд е съобразил задължителните за съдилищата указания, дадени в т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, а именно, че понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Такива обективни обстоятелства са характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, влошаване на състоянието, настъпил ли е необратим процес на увреждането или пострадалия се е възстановил напълно, осакатявания, загрозявания, социалната изолация. Всички тези общи положения в Постановлението на Пленума на ВС по приложението на чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение са съобразени от въззивния съд.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
При така дефинираното тълкуване на т.3, на чл.280, ал.1 ГПК,
позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно, поради което ВКС не дължи произнасяне по този допълнителен критерий.
Въпросът за деликтната отговорност при инстинктивна животоспасяваща реакция на водача на МПС не осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, защото въззивният съд, за да ангажира отговорността на застрахователя – касатор, е приел, че вредоносният резултат е настъпил от неправилна маневра от водача П. И.. Именно неправилната реакция на водача е мотивирала съда да приеме, че е доказана причинна връзка между поведението му и вредоносния резултат. Решението на САС от 4.05.2011г., по гр.д. №749/2011г. не обосновава допълнителния селективен критерий за противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос, доколкото няма отбелязване то да е влязло в сила / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На адв. Г. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.9 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1398/31.07.2012г., постановено по гр.дело №1393/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, седми състав.
ОСЪЖДА [фирма] – София да заплати на адв. Л. Г. Г. САК П. адвокатско възнаграждение в размер на 6890 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: