О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
гр. София, 16.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 628/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. С. и по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2115 от 20.11.2014г. по гр. д. № 2322/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1349 от 27.02.2014г. по гр. д. № 12169/2012г. на Софийски градски съд. С решението си първоинстанционният съд е осъдил [фирма] да заплати на К. С. С. на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.01.2012г., ведно със законната лихва от 23.01.2012г. до окончателното изплащане и е отхвърлил като неоснователен предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лева.
В касационната жалба на К. С. С. се сочи, че обжалваното решение в отхвърлителната част е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му в частта, в която, поради прието наличието на съпричиняване от страна на К. С. С., искът е частично отхвърлен.
В изложенията по чл.284, ал.3 т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /основание почл. 280, ал.1, т.1 ГПК/: За да се приеме наличието на съпричиняване от пострадалия и съответно намаляване на обезщетението за вредите, достатъчно ли е наличието на формално нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП или е необходимо нарушението да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат? По изрично формулирания правен въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на решение № 206/12.03.2010г. на ВКС, решение № 159/24.10.2010 г. на ВКС, определение № 169/12.03.2012г. на ВКС, определение № 202/23.03.2012г. на ВКС, определение № 1083/17.10.2012г. на ВКС.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че жалбата следва да се остави без уважение, като неоснователна.
В касационната жалба на [фирма] се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано, поради което се иска отмяната му в осъдителната за [фирма] част и отхвърляне на иска.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/: Влязлото в сила решение на наказателния съд, постановено по реда на чл. 78а НК, задължително ли е за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и вината? Касаторът сочи следната съдебна практика: решение № 175/22.10.2009г. на ВКС, определение № 329/19.06.2009г. на ВКС, решение № 47/23.07.2012г. на ВКС, решение № 14/04.05.2011г. на ВКС.
Ответникът по жалбата, К. С. С., счита, че решението не следва да се допуска до касация в осъдителната част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е счел, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от виновното противоправно поведение на водача на застрахования автомобил и независимо, че актът на наказателния съд не е присъда, влязлото в сила решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Решаващият състав е изложил съображения, че с оглед на установените нематериални вреди и при съобразяване на конкретната икономическа обстановка към момента на причиняване на уврежданията, определеното обезщетение в размер на 100 000 лева е справедливо. Съдът е направил извод, че за настъпване на причинените вреди, пострадалият е допринесъл в равна степен с водача на автомобила, изхождайки от конкретната фактическа обстановка: пострадалият е пресичал на неопределено за целта място, въпреки, че до мястото на ПТП е имало кръстовище с пешеходна пътека, като пътят, по който се е движил автомобилът, се състои от две платна с по две ленти всяко от тях, движението е било натоварено в работен ден и пострадалият е имал обективната възможност да забележи отдалеч процесния автомобил.
Поставените от двамата касатори въпроси за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.78а НК са включени в предмета на делото и обуславят изхода на спора, но въпреки осъществяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, те не предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като разрешенията, дадени във въззивното решение по тези въпроси е в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което липсва релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице твърдяното противоречие с формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по въпроса за необходимостта нарушението на правилата за движение от пострадалия да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като въззивният съд е приел, че пострадалият е допринесъл на вредоностния резултат от пострадалия, от което е извел и наличието на съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. Посочените от касатора определения по чл.288 ГПК не съставляват съдебна практика, съобразно даденото тълкуване в Тълкувателно решение № 2/ 2011г. по т.д. № 2/ 2010г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно т.15 от Тълкувателно решение № 6 / 06.1.2012г. по т.д. № 6 / 2012г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, в каквато насока е произнасянето и на въззивната инстанция. След постановяване на тълкувателното решение, страните не могат да обосновават наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с решения по чл.290 ГПК, даващи различно разрешение на въпроса, тъй като тълкувателното решение, на основание чл.130 ЗСВ, е задължително и за съставите на ВКС. Определенията по чл.288 ГПК не съставляват съдебна практика, съобразно даденото тълкуване в Тълкувателно решение № 2/ 2011г. по т.д. № 2/ 2010г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, касационното обжалване на решението не следва да бъде допуснато и по жалбите на двете главни страни в процеса.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2115 от 20.11.2014 г. по гр. д. № 2322/2014 г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.