О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 759
София,18.09.2012 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
Като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 211/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. П. М. – Н. е подала касационна жалба срещу решение № 1732 от 15.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1511 от 2011 г. , с което е оставено в сила решение от 1.03.2011г., постановено по гр.д.№ 411 по описа на Видинския окръжен съд за 2010 г. и е уважен предявеният срещу нея иск по чл.108 ЗС. В жалбата и нейното допълнение се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Основно се прави оплакване за нарушаване на процесуалния- закон чл.226, ал.3 ГПК и материалния закон в конкретност – чл.113 и чл.115 от Закона за собствеността.
Представено е изложение в което М. П. М. – Н. е поставила въпроса за последиците от неспазването на срока по чл.115, ал.2 от Закона за собствеността задължаващ ищеца по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД да впише позитивното конститутивно решение в 6 м. срок от влизането му в сила, респективно за неговия правоприемник и противопоставимостта на решението в негова полза на приобретателя на спорното право от ответника , в кои хипотези надделява ефекта на вписването над силата на пресъдено нещо на решението по чл.19, ал.ЗЗД когато ищецът е пропуснал срока по чл.115, ал.2 ЗС съпоставено с правилото на чл.121, ал.3 ГПК /отм./ и чл.226, ал.3 ГПК. Счита, че е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Цитират се съдебни решения.
Ответниците Р. И. П. , Василка К. И. и Д. И. П. са представили отговор, в който основно посочват, че представеното изложение не отговаря на изискванията на чл.284, ал.1, т.3 ГПК. Също представят решение на ВКС.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне до касационно разглеждане решение № 1732 от 15.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1511 от 2011 г. по касационната жалба на М. П. М. – Н. защото поставени въпроси не кореспондират с фактическата обстановка по спора и са без значение за крайният изход по делото.
С касираното решение е разгледан спор по чл.108 ЗС предявен от Р. И. П. , В. К. И. и Д. И. П. против М. П. М. – Н. за ревандикация на апартамент № …, ет.3 в жилищната сграда на [улица], [населено място] с идентификатор….. Посочено е, че ищците се легитимират с влязло в сила на 12.05.2010 т. решение по гр.д. № 178 от 2009 г. на Видинския окръжен съд с който е уважен предявеният от тях иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. В хода на производството по гр.д. № 178 от 2009 г. на В. и след вписването на исковата молба на 25.09.2000 г. апартамента е бил прехвърлен от родителите на ответницата – касаторка , която го е получила по силата на транслативна сделка от тях. Тримата са били привлечени като трети лица- помагачи в производството по чл.19, ал.3 ЗС и решението за обявяване на предварителния договор за окончателен е постановено при тяхното участие.
Решението по делото по чл.19, ал.3 ЗС не е било вписано в шестмесечният срок, поради което касаторката твърди, че то не може да й се противопостави и тя е станала собственик по силата на сключеният договор. Разпоредбата на чл.115 ЗС, както и разпоредбата на чл.114, б. “б” ЗС не са неясни, нито е налице основание за промяна на установената практика по приложението им. По въпроса за противопоставимостта на трети лица на вписването на решение, с което един договор за продажба на недвижим имот е обявен за окончателен е налице съдебна практика, като въпроса за относимостта на вписването към претендираното имуществено право винаги е конкретен и се съобразява с данните по делото. Освен това действително постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот- чл.121, ал.3 ГПК/отм./, чл.226, ал.3 ГПК. Но в случая се касае до трети лица –помагачи по отношение на които решението има установително действие само на това основание- Тълкувателно решение № 79 от 30.X..1977 г. по гр. д. № 68/77 г., ОСГК.
Настоящия състав намира, че следва не да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като по поставените въпроси съдът се е съобразил с задължителното тълкуване на ВКС.
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението съдържа правни въпроси, които са отнесени към хипотезите на чл.280 , ал.1 ГПК , но не са относими към изводите в касираният съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1732 от 15.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1511 от 2011 г.. по касационната жалба на М. П. М. – Н. при условията на чл.280, ал.1 , т.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: