4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
С., 02.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 267 /2010 година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. В. К., чрез адв. Д. А., със съдебен адрес[населено място] против въззивно определение на Варненския апелативен съд № 555 от 07.12. 2009 год., по в.ч.т.д.№ 597/2009 год., с което е потвърдено постановеното от Т. окръжен съд определение № 51 от 14. 07. 2009 год., по т.д.№ 29/2008 год. и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от настоящия частен жалбоподател, като ищец, срещу [фирма],[населено място] иск по чл.29, ал.1 ЗТР, във вр. с чл.537, ал.2 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във с препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК достъпът до касационен контрол основан на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК е обоснован с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на процесуалноправните въпроси за значението на правния интерес от предявяване на установителн иск за недопустимост и за нищожност на вписаното обстоятелство, както и значението на заличаване вписаното обстоятелство от търговския регистър въз основа на влязло в сила решение по друго дело, обусловили крайния правен резултат по делото е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 1/2002 год. на ОСГК, ППВС № 7/65 год., ТР № 1 /2001 год. на ОСГК на ВКС, определение № 79/06.02.2009 год., по т.д.№ 656/2008 год. на ВКС,ТК и определение № 421/ 2009 год., по т.д. № 386/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС.
Същевременно, според изложеното, въпросът на процесуалното право – за правния интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за водене на всеки установителен иск, вкл. когато този интерес е само евентуален за ищеца, се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с които е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на предявения от Д. В. К. иск по чл.29, ал.1 ЗТР , във вр. с чл.537, ал.2 ГПК за установяване нищожност и недопустимост на извършеното в Търговския регистър по партидата на ответника [фирма] вписване на лицето Р. И. Сотиров, като управител на ЮЛ, поради липса на правен интерес за ищеца Варненският апелативен съд е счел, че целяното при евентуалното му уважаване заличаване по реда на чл.14 ЗТР , във вр. с чл. 30 ЗТР на вписаното като новонастъпило за търговеца обстоятелство е постигнато с уважаване на конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ, предмет на т.д.№ 4/2008 год. на Т., приключило с влязло в сила решение.
Изложени са съображения, че доколкото и при евентуално успешно провеждане на предявения установителен иск по чл.29 ЗТР заличаването на вписаното обстоятелство, по силата на изрично разпореденото от чл.8 ЗТР би прекратило породеното от вписването действие само занапред, каквото е и проявлението от успешно проведеното исково производство по конститутивния иск по чл.74 ТЗ, то това само по себе си изключва основателността на поддържаните от частния жалбоподател доводи, че правният му интерес е обусловен от извършеното в един по-късен, спрямо отразяването в ТР момент, заличаване „саниращо” нищожността и недопустимостта на порочната регистрация.
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от частния жалбоподател въпроси на процесуалното право / неправилно същите са определени по своето правно естество и като материалноправни/, като обусловили крайния изход на делото, обосноват приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, във вр.с чл.274, ал.3 ГПК, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно,обаче, е позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че тази допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол може да се прояви само по отношение на задължителната съдебна практика, създадена от ВКС и съобразно задължителните за съдилищата указания дадени с т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС в нея не се включват поставените по реда на чл.288 ГПК определения на ВКС, на които частният жалбоподател се позовава, то не е налице и твърдяното противоречие с цитираното и единствено относимо към поставените значими за конкретния правен спор процесуалноправни въпроси ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС.
В съдържащи се в т.3 на същото задължителни разяснения изрично е посочено, че въпреки съществуващото различие в обхвата на осъществяваната от решаващия съд проверка в производството по иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването, като охранително производство и тази в производството по конститутивния иск с правно основание чл.74 ТЗ, разликата в обстоятелствата, на които се основават двата иска и различния предмет на установяване по всеки един от тях, то правната последица от уважаването им е една и съща- заличаване на извършеното вписване, което няма обратно действие.
Следователно даденото с обжалвания съдебен акт разрешение на формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси, като съобразено изцяло с възприетото с цитираното ТР №1/2002 год. на ОСГК на ВКС разбиране за произтичащата при успешно провеждане на всеки един от двата иска- установителен по чл.29, ал.1 ЗТР и конститутивен по чл.74, ал.1 ТЗ правна последица- заличаване занапред действието на извършеното в охранителното производство вписване в контекста на необходимия за всеки един от тези искове правен интерес, обективно не би могло да създаде и твърдяното с частната жалба противоречие с практиката на ВКС.
Не е налице и визираното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че то е бланкетно възпроизведено от частния жалбоподател, което не удовлетворява изискването на процесуалния закон за неговото аргументиране, съгласно приетото в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то доколкото по въпроса за правния интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск по чл.29 ЗТР, във вр. с чл.537, ал.2 ГПК, аналог. на чл.431, ал.2 ГПК/ отм./, за наличието на която съдът следи служебно във всяко положение на делото е налице трайно установена и непротиворечива съдебна практика, която няма необходимост да бъде променяна, соченият селективен критерий въобще отсъства.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд № 555 от 07.12.2009 год., постановено пот.д.№ 597/2009 год.,по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: