О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
гр. София, 21.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3534 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Т. Г., с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8, срещу решение № 1933 от 07. 03. 2016г. по в. гр. дело № 9104/2015г. на СГС, ІІ-д гражданско отделение, с което е потвърдено решение от 19. 09. 2014г. по гр. дело № 26999/2012г. на СРС, 59 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу ответника [фирма] иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за периода м. 01. 2010г. – м. 12. 2011г. в размер на сумата 18 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Касаторът – ищец поддържа, че решението на СГС е порочно, без да сочи конкретни основания по чл. 281, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към бланкетната си касационна жалба релевира основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: дали едностранното счетоводно сторниране от страна на работодателя е основание за неизплащане на допълнително трудово възнаграждение.
Ответникът [фирма] не подава отговор на касационната жалба на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по граждански спор с цена на иска над 5 000 лв., но не са налице посочените от касатора общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставения горепосочен въпрос.
Въззивният съд е приел, че през процесния период: м. 01. 2010г. – м. 12. 2011г., между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „консултант продажби“, прекратено на основание чл. 328, т. 3 КТ на 30. 03. 2012г.. В трудовия договор между страните и допълнителните споразумения към същия липсва договаряне на допълнително трудово възнаграждение за реализиран по – голям обем продажби и изрично договорен начин за определяне размера на такова допълнително трудово възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Вътрешните правила за работната заплата в ответното [фирма], утвърдени от работодателя, в сила от 01. 07. 2007г., е уредена възможност на работника или служителя да се изплаща допълнително трудово възнаграждение за постигнат финансов резултат, но не е установено по делото за процесния период ищецът да е постигнал такъв финансов резултат, който да налага определяне на допълнително трудово възнаграждение за целия процесен период и в какъв размер. Не е установено и сторнираната сума от 10 123. 48 лв., начислена за м. 12. 2011г., какъв вид допълнително трудово възнаграждение касае и за какъв период, а и същата е сторнирана поради грешка на длъжностното лице, съставило ведомостта за заплатите. СГС извежда неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 128 КТ, съобразявайки обстоятелството, че подадената въззивна жалба на ищеца е бланкетна и че не е установено нарушение на императивни материалноправни норми, приложими към процесното правоотношение, в съответствие с правилото на чл. 269 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че касаторът не е формулирал в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, поради което не е осъществено общото основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Соченият правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно дали едностранното счетоводно сторниране от страна на работодателя във ведомостите за заплатите е основание за неизплащане на претендираното допълнително трудово възнаграждение, не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение, основани на неустановяването с приетите по делото доказателства на постигнат финансов резултат, който да е основание по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Вътрешните правила за работната заплата на работодателя за определяне на допълнително трудово възнаграждение на ищеца за процесния период. Едностранното счетоводно сторниране от страна на работодателя на погрешно начислено във ведомостта за заплати за м. 12. 2011г. допълнително трудово възнаграждение е ирелевантно за формираната решаваща воля на въззивния съд по казуса, по който СГС е приел за неуспешно проведено от ищеца изискуемото от нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК пълно и главно доказване относно съществуването и изискуемостта на спорното субективно право на ищеца на допълнително трудово възнаграждение в претендирания размер и за процесния период. Ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че в трудовия му договор с ответника или в друго писмено споразумение, вкл. Вътрешните правила за работната заплата на работодателя, е договорено претендираното допълнително трудово възнаграждение за извършена продажба на камиони, извън договорения в трудовия договор и анексите към него размер на трудовото възнаграждение, нито че е осъществено релевираното основание за начисляване на това допълнително трудово възнаграждение /конкретен обем продажби на камиони/. Именно въз основа на горните правни изводи, а не поради сторнирането от работодателя на погрешно начисленото допълнително възнаграждение за м. 12. 2011г., въззивният съд е счел за невъзникнало правото на ищеца по чл. 128 КТ на допълнително трудово възнаграждение в предявения размер.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това. Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че по поставения от касатора – ищец правен въпрос е формирана безпротиворечива съдебна практика по приложението на процесуалния закон касателно начина и способите за доказване на правнорелевантните факти в исковия процес, ненуждаеща се от осъвременяване или корективно тълкуване, при липса на непълнота, неяснота или противоречие в процесуалния закон, поради което не е налице освен общото и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1933 от 07. 03. 2016г. по в. гр. дело № 9104/2015г. на СГС, ІІ-д гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: