О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
гр. София, 27.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 738 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. В. С., [населено място], срещу решение № 346/01.12.2017г. по т.д. № 683/2017г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 97/21.08.2017г. по т.д. № 275/2013г. на Окръжен съд – Кърджали. С последното решение е отказано възобновяването по реда на чл.744, ал.1, т.2 ТЗ на производството по несъстоятелност на „Виестейт” ЕООД /н/.
Касаторката твърди, че атакуваното решение е нищожно и недопустимо, тъй като е произнесено без да е определена от съда и съответно внесена от нея дължима държавна такса съгласно ТДТКССГПК. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалноправните и процесуални норми.
Ответникът по жалбата, Виестейт” ЕООД /н/ не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
С решение № 69/02.06.2016г. по гр.д. № 275/2013г. на Окръжен съд –Кърджали, потвърдено с решение № 303/13.10.2016 г. по в.т.д. № 557/2016г. на Апелативен съд – Пловдив, е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ производството по несъстоятелност на „Виестейт” ЕООД /н/ и е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър. С молба, наименована искане с вх.№ 2196/23.06.2017г., кредиторката, Й. В. С., е поискала от Окръжен съд – Кърджали възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, тъй като е открито имущество на длъжника, различно от това, обсъдено с решението на съда по чл.632 ТЗ. В настоящия случай, молителката се е позовала на твърдение, че след заличаване на дъщерното дружество „Пълдин Хотелс Слънчев бряг” ЕАД /н/, с решение по чл.735 ТЗ от 28.11.2016г. по т.д. № 653/2011г. на ОС – Пловдив, е останало неразпределено имущество, което е преминало в патримониума на „Виестейт” ЕООД /н/ в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Пълдин Хотелс Слънчев бряг” ЕАД.
Апелативният съд е приел, че по молбата по чл.744 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност не се дължи държавна такса, тъй като ТЗ и ТДТКССГПК не предвиждат събиране на такава. За да потвърди постановения от първоинстанционния съд отказ за възобновяване на производството по несъстоятелност, съставът на въззивния съд е достигнал до извода, че молителката не представя доказателства за наличието на предпоставките по чл.744, ал.1 ТЗ, а именно – наличието на освободени заделени суми или откриване на неизвестно към момента на прекратяването имущество. Прието е, че със заличаването на дъщерното на длъжника дружество по чл.735 ТЗ, притежаваното от дъщерното дружество имущество не преминава в патримониума на едноличния собственик на капитала. Изложени са съображения, че такъв способ за придобиване на вещни права не е предвиден, нито в разпоредбите на ЗС, нито в специалните такива на ТЗ относно производството по несъстоятелност. Не е основание за възобновяване на производството и твърдението, че „Виестейт” ЕООД /н/ е кредитор с прието вземане на „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД /н/, тъй като този факт е бил известен към момента на постановяване на решението по чл.632, ал.4 ТЗ спрямо „Виестейт” ЕООД /н/, като в хода на производството по несъстоятелност на „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД /н/ не са събрани средства за погасяване на вземането на „Виестейт” ЕООД /н/.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивната инстанция се е произнесла по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: „1/ Дължи ли се държавна такса при искане по чл.744 ТЗ и произнасянето без внесена държавна такса води ли до порочност на решението?; 2/ При заличаване на дъщерно на длъжника дружество по чл.735 ТЗ, ако по данни по делото на длъжника в несъстоятелност е ясно, че имоти на дъщерното дружество са ипотекирани в полза на длъжника и дъщерното дружество не е могло да се удовлетвори от тях, нито са били продадени за удовлетворяване на всички кредитори, а е било заличено, в чий патримониум преминават? Прилага ли се в случая чл. 271 ТЗ?; 3/ При заличаване на „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД /н/ в чий патримониум ще премине неразпределеното имущество, особено ако се окаже, че по-голяма част от кредиторите му – дружества в несъстоятелност, вече са заличени? Не се ли отваря възможност за неправилно прилагане на закона?”
Спряното на основание чл.292 ТЗ производство по делото следва да бъде възобновено с оглед постановяване на Тълкувателно решение № 1/ 2018г. по тълк. д. №1/ 2017г. на ОСТК на ВКС. В т.10 от същото е прието, че недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или на общините, по аналогия на чл.11 ЗН, когато длъжникът е търговец-юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго. С оглед даденото от ВКС задължително тълкуване, въпроси № 2 и 3 от изложението, касаещи собствеността на имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност, след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като решението на въззивния съд е в пълно съответствие със задължителната по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.130 ЗСВ практика на ВКС.
Неоснователно е твърдението на касатора, че е налице евентуална недопустимост на обжалвания акт, поради невнасяне на държавна такса по молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност, тъй като в ТЗ не се съдържат специални правила относно дължимост на държавни такси при възобновяване на производството по несъстоятелност, като такива не са дължими и на основание ГПК и ТДТКССГПК. Ето защо, първият въпрос също не може да предпостави допускането на касационния контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 738/ 2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2017г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 346/01.12.2017г. по т.д. № 683/2017г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.