4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
[населено място] ,29.11.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 707 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. Б. против определение № 829 / 28.09.2012 год. на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд , постановено по ч.т.д.№ 636 / 12 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия против постановеното от Русенски окръжен съд определение № 2054 / 09.07.2012 год. . С последното е потвърдено определение № 4751 / 14.05.2012 год. на Русенски районен съд за прекратяване производството по предявен от И. Б. против [фирма] иск с правно основание чл.424 от ГПК / при неупражнена от ищеца процесуална възможност за възражение по реда на чл.414 от ГПК , срещу издадената в полза на ответника заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. Б., в качеството му на поръчител за дълга на трето лице по сключен между същото и [фирма] договор за кредит , в размер на 7 878,62 лв. главница и 417,77 лв. договорна лихва и 167,03 лв. – наказателна лихва / .Жалбоподателят оспорва правилността на извода в атакуваното определение за приложимост на чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК , тъй като не се касае за спор по „ търговска сделка „ / договора за поръчителство /, предпоставящ за допустимостта на касационното обжалване минимален праг на цена на иска от 10 000 лева . Цитира решение № 994 / 07.01.2008 год. по т.д.№ 595 / 2007 год. на второ търговско отделение на ВКС , в подкрепа на извода , че „ поръчителството „ не е търговска сделка . Позовава се и на несъобразена от съда съставна част на цената на иска / неуточнено на кой от всичките и очевидно съобразена от жалбоподателя в добавка към общата им цена / – законна лихва върху главницата , считано от 27.12.2010 год. / датата на депозиране на заявлението по чл.417 т.2 от ГПК, предвид датата на самата заповед – 28.12.2010 год./ до окончателното й заплащане .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по частната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , а по същество е неоснователна :
Предмет на спора между страните е съществуването на вземания на ответника [фирма] към ищеца / предявени в обективно кумулативно съединение отрицателни установителни искове по чл.424 ГПК / , в качеството му на поръчител, с произход от главница , договорна и наказателна лихви, дължими от длъжника по сключен с [фирма] договор за кредит, в обезпечение на които е сключен договора за поръчителство между банката и настоящия жалбоподател . Безспорно е обстоятелството, че цената на всеки от обективно съединените искове , предпоставяща самостоятелна преценка за допустимост на касационното обжалване / т.1 от ТР № 1 от 17.07.2001 год. на ВКС / , е под минимално определения от законодателя праг от 10 000 лева, съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК , в редакцията му след изменението / ДВ бр. 100 от 2010 год. /, при депозирана касационна частна жалба след 21.12.2010 год . , поради което е неприложим пар.25 от ПЗРЗИД на ГПК . Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че размера на законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2010 год. от която дата е присъден със заповедта за изпълнение на парично задължение, формира главница и съответно цена на иска по същата над 10 000 лева . На първо място – дължимостта на законна лихва върху главницата, за периода 27.12.2010 год. и до предявяването на иска по чл.424 от ГПК – 19.03.2012 год. / за какъвто период би могла да бъде предмет на този иск , като възникнало вече вземане , а не такова с настъпваща в бъдеще изискуемост / – не е предмет на иск по чл.424 от ГПК . Със заповедта за незабавно изпълнение законната лихва върху главницата ,считано от подаване на заявлението , е присъдена като законна последица върху уваженото заявление за главницата , а прибавянето на изтекли лихви след предявяването на иска, в случая – на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение / чл. 422 ал.1 ГПК / – не формира увеличение на цената на иска / чл. 214 ал.2 ГПК / . Дори формално – законната лихва върху сума от 7 878 , 62 лева, за периода 27.12.2010 год. – 19.03.2012 год. / предявяване исковете по чл.424 ГПК / – не формира размер от или над 10 000 лева , тъй като правното основание за претендирането й е различно от това на главницата , договорната и наказателната лихви . Но дори и събрана с всяка от останалите суми, обуславящи самостоятелни искове , не се равнява или надхвърля 10 000 лева .
По основния довод на жалбоподателя : Чл. 280 ал.2 ГПК използва понятието „ търговско дело „ , а не „ търговска сделка „ , което действително не е дефинирано от закона . Трайна и непротиворечива е съдебната практика , формирана от Върховен касационен съд, че понятието „ търговско дело „, за нуждите на чл.280 ал.2 от ГПК , е по-широко от това „ търговска сделка „ и макар да включва всички хипотези на „ търговски спорове „ по чл.365 ал.1 от ГПК , не се изчерпва със същите / така опр. № 140 от 22.06.2011 год. по т.д.№ 611 от 2011 год. на ІІ т.о. / . Последователно е прокарана концепцията , че търговски характер имат , освен споровете по чл.365 ал.1 ГПК и делата , претенциите по които произтичат от търговска сделка, без последната да е пряко правно основание на предявеното или при които претенциите , и без наличието на търговска сделка , са свързани с търговската дейност на страната / напр. опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т.д.№ 618 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС – чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.108 от ЗС между търговци ; опр. № 9 от 21.01.2012 г. по т.д.№ 3 / 2012 год. І т.о. и № – иск по чл.59 ЗЗД във връзка с държане на помещение, предназначено и ползвано за търговски цели, предявен от търговец ; опр.№ 52 от 01.03.2012 год. по т.д.№ 139 / 2012 год. І т.о. – иск по чл.55 ал.1 ЗЗД – връщане депозит за участие в проведен търг за продажба на общинско имущество , предявен от търговец ; опр.№ 252 от 21.09.2012 год. по т.д.№ 697 / 2012 год. на ІІ т.о. – връщане на дадено при начална липса на основание , по преддоговорно отношение ; исковете по чл.125 ал.3 от ТЗ и за отговорността на управителя на търговско дружество за вреди и др. /. Приложеното решение на второ търговско отделение на ВКС не съставлява задължителна съдебна практика , тъй като не е постановено по чл.290 от ГПК , в отговор на въпроса във всички случаи ли договор за поръчителство / при това от значение е конкретната хипотеза – на сключване от търговец по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ – банка , който по занятие обезпечава в свой интерес сключваните договори за кредит / не съставлява търговска сделка „ свързана с упражняваното от него занятие „ , съобразно критериите на чл.286 от ТЗ, доколкото не попада в кръга на абсолютните търговски сделки по чл.1 ал.1 ТЗ . Преди всичко, обаче , следва да се съобрази, че същото не дава отговор на въпроса дали такъв спор би обусловил търговски характер на делото, в смисъла на така употребеното от чл.280 ал.2 ГПК понятие . От значение за търговския характер на делото в случая , според настоящия състав , е функционалната обвързаност на отговорността на поръчителя от действителността и обема на отговорността на длъжника по договора за кредит , който безспорно е търговска сделка от рода на абсолютните / чл.1 ал. 1 т.7 предл. първо ТЗ / и които биха били преценявани по правилата на търговските сделки , съгласно чл.287 вр. с чл.286 ал.2 ТЗ , макар да се касае за хипотеза на обикновено другарство / отговорността на поръчителя може да е в различен обем или да не е възникнала , въпреки действителността на задължението , което обезпечава поръчителството / .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 829 / 28.09.2012 год. на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд , постановено по ч.т.д.№ 636 / 12 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :