5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 759
София, 05.08.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 426/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Окръжен съюз на ТПК, [населено място], а по удостоверение за регистрация Кооперация „О.” срещу решение № 86 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 489/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 18.08.2008 г. по гр. д. 185/06 г. на Казанлъшки районен съд, с което са отхвърлени предявените срещу А. П. А. иск за установяване, че касаторът, регистриран с решение № 41/24.ІІІ.1993 г. по ф. д. №247/1993 г. на Старозагорски окръжен съд, е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. на основание ПМС 16/70 г. ОС на ТПК С. З. и ревандикационен иск за офис № 11, намиращ се на втория етаж в сградата построена в УПИ І-3496, кв. 145 по плана на [населено място], [улица]. Развити са оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на изводите.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се сочи, че по предявения установителен иск за правоприемството между касатора и прекратилия дейността си през 1970 г. ОС на ТПК гр. Ст. З., същественият материалноправен въпрос е дали касаторът – ищецът е с права на възстановен кооперативен съюз, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тълкуването на § 27 от ПЗР на ЗК липсва съдебна практика. По съединения ревандикационен иск се твърди, че същественият материалноправен въпрос е за правото му на собственост, изведено от чл. 2 ал. 3 ЗОбС (отм.), вр. вр. с § 1 ал. 1 ЗК(отм.). Съдът се е произнесъл и по процесуаленият въпрос за фактическите предпоставки, от които се извежда това право. Трите въпроса са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да отхвърли иска за установяване, че касаторът е правоприемник на прекратения през 1970 г. ОС на ТПК, гр. С. З., съдът е приел, че касаторът е регистриран като кооперация с наименование „Окръжен съюз на ТПК”, въз основа на решение, взето на общо събрание проведено от пет кооперации, които са членували в прекратилия през 1970 г. дейността си ОС на ТПК –С.З.. Действалия към този момент ЗК (Д.в. бр. 63/3.VІІІ.1991 г., отм.) е предвиждал в чл. 3 ал. 1, че кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица. Възможност за учредяване на кооперация от юридически лица законът не е предвиждал. В чл. 60 ал. 1 ЗК от 1991 г. (отм.) е била уредена възможността за обединяването на кооперации в кооперативни съюзи, но не е бил уреден статута им и не е било установено изискване за вписване, каквото изискване има за кооперациите. Намерил е за неоснователен доводът на ищеца Кооперация ”О.”- гр. Ст. З., че кооперацията е учредена през 1993 г. от 5 кооперации, членували преди това в ОС на ТПК, преустановил дейността си през 1970 г., поради което е правоприемник на прекратения ОС на ТПК. Направен е и извод, че в случая е неприложима разпоредбата на § 1 ал. , от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.), тъй като тя не е намирала приложение по отношение на кооперативните съюзи към 1993 г.
Съдът, основавайки се на § 27 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗК (Д.в. бр.41/ 22.V.2007 г.) е анализирал условията, които трябва да са налице, за да се признаят права на възстановена кооперация по смисъла на §1 от ДР и на §1 от отменения ЗК, като е счел, че съгласно ал. 2 правото на възстановяване се прилага и за кооперативен съюз, възстановен от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределение на имуществото на съюза, но към този момент вече кооперативният съюз. е със статут на юридическо лице, съгласно чл. 54 ал. 3 ЗК, а по делото няма данни ОС на ТПК – гр. Ст. З.. да е вписан в регистъра като кооперативен съюз.
Като е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства, съдът е отхвърлил и иска по чл. 108 ЗС, по съображения, че завършеният през 1965 г. Комбинат за битови услуги – [населено място]., в която сграда е офисът, предмет на иска, е собственост на ТПК “Е.”, [населено място]. Тази кооперация владее сградата от началото на седемдесетте години, записала е същата по баланса и инвентарните книги като основно средство и дълготраен актив, изготвяла е амортизационни отчети и преоценки, и е извършвала разходи за ремонти, а ищецът не е доказал, че е извършил строителството и че е собственик на имота. Касаторът не е установил спорния имот да е изграден със средства на прекратения ОС на ТПК през 1970 г. – предпоставка за реституция по §1 от ПЗР на ЗК от 1999 г. във вр. с § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗК обн. в ДВ, бр. 41/ 2007 г.
Разрешението на въпрос за правоприемството между одържавения през 1970 г. ОС на ТРК, гр. Ст. З. и кооперация „О”, гр. Ст. З. е дадено в съответствие с възприетото с постановените решение на тричленни състави на ВКС, ГК, по реда на чл. 290 ГПК, с които е формирана задължителна практика, съгласно т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по гр. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това са решение № 97 от 25.03.2010 г. по гр. д. № 4563/08 г. на І г. о. на ВКС, решение № 371 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 5369/08 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 444 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 403/2009 г. на І г. о. на ВКС и решение № 43 от 05.05.2011 г. по гр. д. № 495/2010 г. на ТК, І отд.
По делото е установено, че съществувалия към 1970 г. ОС на ТПК, [населено място] е прекратил дейността си на основание ПМС № 16/70 г. без да е проведена процедура по прекратяване и ликвидацията му. Предал е имуществото си на [фирма]. След като не е проведена процедура по зилачаване на юридическото лице – окръжен кооперативен съюз, той може да възстанови дейността си по реда на чл. 49 ЗК, във вр. с § 1, ал. 2 от ЗК от 1999 г. Правна последица от възстановяване дейността на незаличена кооперация или кооперативен съюз е това, че организацията запазва устава и организационната си форма при избиране на нови управителен и контролен съвет и председател. Аргумент за това се извежда и от § 27 от ЗК от 2007 г., която норма има тълкувателен характер по отношение на § 1 от ЗК от 1991 г. и поражда действие от влизане на този закон в сила.
В конкретния случай на проведено общо събрание от 23.09.1993 г. е било взето решение за учредяване на кооперация с наименование „О.”, гр. С. З., приет е нов устав и са избрани органи и представител на юридическото лице. Тези обстоятелства са били вписани в регистъра на кооперативните организации въз основа на постановено решение по ф. д. № 247/1993 г. и след като е било прието, че са налице предпоставките по чл. 3 и 4 ЗК от 1991 г. за вписване на кооперация. Така извършеното вписване сочи и на това, че е прието че учредителите са физически, а не юридически лица и че проведеното общо събрание е било учредително.
По делото не са преставени доказателства, които да установяват извършване на пререгистрация на незаличения кооперативния съюз с учредители юридически лица.
На така установените факти съответства даденото разрешение на материалноправния въпрос дали касаторът е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на ТПК, гр. Ст. З., което е съобразено и с формираната задължителна практика с решения постановени от състави на ВКС в производства по чл. 290 ГПК, поради което не е налице основание за допускане касационна проверка по него.
При това разрешение на въпроса за легитимацията на ищеца като правоприемник на преустановилия дейността си ОС на ТПК, гр. Ст. З. законосъобразно и в съответствие с данните по делото е и разрешението дадено на втория материалноправен въпрос дали ищеца се легитимира като собственик на спорния имот. По тези въпроси не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Те са разрешени в съответствие с формираната задължителна практика на ВКС с постановени решение по чл. 290 ГПК по тях.
Неоснователно е позоваването на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал.1, ГПК.
Това основание намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна.
Само трайно установена грешка в правоприлагането, изразена в константната практика или в тълкувателно решение, която е допусната и в обжалваното въззивното решение, може да е основание за допускане на касационното обжалване, с цел да се преодолее погрешната практика с даване на различно разрешение на същия правен проблем. По поставените въпроси има формирана задължителна практика на ВКС и те са разрешени в съответствие на нея. Не е обосновано твърдението за наличие основание за промяна на тази практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 86 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 489/2009 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: