О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 01.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 52/2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК и чл.286, ал.2 , във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД”С”А. , гр. С. против разпореждане на Пловдивския апелативен съд № 101 от 02.02.2008 год., по в.гр.д. № 145/2008 год., с което на осн. чл.286, ал.1 т.1 ГПК е разпоредено връщане на подадената от страна на настоящия частен жалбоподател касационна жалба срещу въззивно решение на същия съд № 244 от 03. 10.2008 год. по горепосоченото в.гр.д. № 145/ 2008 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като частният жалбоподател излага подробни съображения за допуснато от решаващия съд нарушение на съществените процесуални правила, уредени в глава VІ-та, раздел І-ви на действащия ГПК, предвид несъобразяване обстоятелствата по делото- наличие на изрично посочен от страната съдебен адрес, различен от адреса му на управление като ЮЛ- търговец, на който да бъдат връчвани призовки и съобщения по делото.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока и по реда на чл. 276 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е съдебен акт, за който законодателят е предвидил двуинстанционно разглеждане по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.286, ал.2 ГПК и същият е постановен за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване, независимо от позоваване на частния жалбоподател на същите.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Постановеното от Пловдивския апелативен съд въззивно решение № 244 от 03. 10.2008 год. по в.гр.д. № 145/2008 год., с вх. № 5* от 10. 12. 2008 год. е редовно връчено на ТД”С”А. , гр. С., в качеството му на ответник по спора на 07.10.2008 год., чрез юрисконсулт С. П. , видно от приложеното по делото съобщение.
Следователно установеният с чл.283 ГПК едномесечен срок за касационно обжалване, броен по правилото на чл.60, ал.3 ГПК, за страната е изтекъл на 08.11.2008 година.
Касационната жалба на касатора ТД”С”А. , гр. С. срещу горепосоченото въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 244 от 03. 10.2008 год. по в.гр.д. № 145/2008 год., с вх. № 5727/ 10.12.2008 год., изпратена по пощата на 08.12.2008 год., както сочи положеното върху пощенския плик, приложен към делото, пощенско клеймо е след изтичане на установения от закона преклузивен срок, поради което правилно въззивният съд е приложил предвидената от законодателя в чл.286, ал.1, т.1 ГПК процесуална санкция.
Обстоятелството, че в хода на производството по делото наред с посочения в исковата молба и възпроизведен във въззивната жалба на ТД ”С”А. , гр. С. адрес на ЮЛ, който е и последният вписан в съответния търговски регистър адрес на седалището на АД- търговец, от който е безспорно, че същото е било редовно призовавано в хода на делото, вкл. във въззивното производство, е съобщен и служебния адрес на неговия пълномощник- първоначално адв. Ш, а впоследствие – адв. К. Г. , само по себе си не обосновава правен извод, че именно този служебен адрес на пълномощника на страната се явява съдебен адрес на ответника по спора по см. на чл. 38 ГПК, поради което извършеното по реда на чл.50, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК известяване на същия за изготвения съдебен акт на въззивния съд да е в нарушение на процесуалния закон ГПК.
Промяната на първоначално посочения в исковата молба, респ. в съответния търговски регистър адрес на търговеца, в хода на делото, като съдопроизводствено действие на страната отправено към решаващия съд не се предполага, а възниква с извършване на изричното и волеизявление в тази насока и след достигането му до съда, каквито данни по делото отсъстват.
Поради изложеното оплакването, съдържащо се в частната жалба, за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при съобщаване решението, предмет на касационната жалба на ТД ”С”А. , обуславящо спазване срока за касационно обжалване е правно несъстоятелно и като лишено от основание в процесуалния закон не следва да бъде споделено.
Водим от горното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТЪРЖДАВА разпореждане на Пловдивския апелативен съд № 101 от 02.02.2008 год., по в.гр.д. № 145/2008 год., с което е върната подадената от ТД”С”А. , гр. С. касационна жалба срещу въззивно решение на същия съд № 244 от 03. 10.2008 год. по в.гр.д. № 145/ 2008 год., като подадена след изтичане на преклузивния срок за касационно обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: