4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№76
гр. София, 01.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3593 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 4297 от 13.06.2014г. по в.гр.д. № 4120/2014г. на СГС, АО, III-б състав, с което след отмяна на решение от 05.09.2013г. по гр.д. № 55248/2012г. на СРС, II ГО, 71 състав са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 15 289,67 лева, представляваща дължимото възнаграждение по договор за изработка, доставка и монтаж на офис-мебелно обзавеждане, за които е издадена проформа-фактура № [ЕГН]/04.12.2009г. и за сумата 4 594,61 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 04.12.2009г. до 22.11.2012г. и касаторът [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 397,69 лева – разноски за въззивната инстанция.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че въззивният съд не е разгледал представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и изводът му за неоснователност на исковете е необоснован. Счита, че дори и да се приеме, че липсват доказателства за приемането на доставката за трети етап, то за първи и втори етап съставеният и подписан между страните приемо-предавателен протокол от 29.07.2009г. и свидетелските показания са достатъчно доказателство за извършената и неплатена работа. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Основание ли е непредставянето на окончателен протокол за приемане на работата по договор за изработка, изпълняван на етапи, за да бъде отхвърлен изцяло иск за неплащане на цената на изработеното, ако по делото да представени протоколи за приемане на изработеното на отделни етапи?”.
Ответникът по касация [фирма] представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като соченият материалноправен въпрос не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, нито е налице необходимост от произнасяне с оглед на точното прилагане на закона и развитие на правото, нито въпросът е такъв, по който се е произнесъл въззивният съд. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е объдил представения по делото приемо-предавателен протокол от 29.07.2009г. и е приел, че е двустранно подписан, че в него е изрично посочено предаването, респ. приемането на мебелно обзавеждане и какви елементи за положени, както и че приемащата страна няма забележки по качеството на изработката и монтажа на мебелите, с изключение на това, че следва да се отрежат краката на гардероба. Въз основа на спорната проформа фактура, плащането на аванс и плащането на стойността на останалите фактури въззивният съд е заключил, че между страните са налице трайни търговски отношения. Посочил е, че предмет на делото са три поръчки с №№ 1,2 и 3, като по делото се претендира разликата между общата стойност на договореното възнаграждение и изплатената от възложителя – ответник сума в размер на 8 175,95 лева. За да се произнесе по спорния въпрос дали е изпълнено задължението за предаване на поръчаното от ответника, въззивният съд е обсъдил събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, установения по делото факт, че съставената проформа фактура не е осчетоводена от ищеца, не е начислен ДДС и вземането по нея не е отразено в годишния финансов отчет на дружеството, взел е предвид обстоятелството, че е налице разминаване между датите на поръчките, датите на фактурите и датата на протокола за приемане, съобразил е събраните писмени доказателства относно възлагането на трите етапа и на допълнителни изделия по спецификации и датите, на които това е извършено. Въз основа на това въззивният съд е приел, че свидетелят А. не може да отговори кога е извършена доставката и монтажа, както и не посочва какво точно е било предадено. Приел е още, че ако е налице изработено по третата поръчка от 28.10.2010г., то няма как да е било прието с протокола от 29.10.2009г., на който основава тезата си ищецът, както е практически невъзможно с този протокол да са били приети и допълнителните изделия по спецификации с дати 27.10.2009г. и 03.12.2009г. Въззивният съд е достигнал до извода, че от събраните по делото доказателства не се установява тезата на ищеца и поради това не следва да му се присъжда претендираното от него възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД, а следователно – и лихва за забава.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос e некоректно поставен с оглед мотивите на въззивния съд и поради това се явява неотносим към решаващите му изводи. Крайният извод на съда за неоснователност на предявения иск за заплащане на възнаграждение по сключения договор за изработка не е обоснован с липсата на окончателен протокол за приемане на работата, извършена и предадена на отделни етапи, а с липсата на доказателства за приемане на работата, в това число на работата, възложена с третата поръчка от 28.10.2010г., както и на допълнителните изделия по спецификации с дати 27.10.2009г. и 03.12.2009г. Този извод на съда е основан на обсъждането и съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Преценката на конкретните факти по делото, относими към доказване на изпълнението на договора и приемането на работата от възложителя, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното от ищеца допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В настоящия случай касаторът, позовавайки се на твърдяната от него неправилност на въззивното решение, е посочили бланкетно, че разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да аргументира твърденията си. Поради това не може да се приеме, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания за допускане на касационен контрол са налице.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2 400 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4297 от 13.06.2014г. по в.гр.д. № 4120/2014г. на СГС, АО, III-б състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2, ап.3, съд. адрес: [населено място], [улица], вх.В, ет.5, ап.17, адв. П. К. сумата 2 400 лева /две хиляди и четиристотин лева/ – адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: