О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
С. 01.02.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2450/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. М., Р. М. М., Н. М. М. и Р. Г. В., всички със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат П. К., срещу въззивно решение №18 от 27.04.2017 год. по гр. дело №435/2016 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 400 от 06.07.2016 г. по гр.д.№ 324/2015 г. на Видинския районен съд за отхвърляне на исковете за разликите както следва: за Н. Т. М. от 40 000 лв. до 84 000 лв.; за Р. М. М. и Н. М. М. от 53 332 лв. до 70 000 лв за всяка от тях и за Р. Г. В. от 33 332 лв. до 56 000 лв. с правно основание чл.200, ал.1 КТ – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Н. М. при трудова злополука на 12.02.2013 год.
Ответникът по касационната жалба „ЛИТ” ООД, гр.Видин, не е заявил становище.
Касационна жалба е постъпила и от „ЛИТ” ООД, гр.Видин, срещу същото решение в частта, с която е потвърено първоинстанционното решение за присъждане на ищците обезщетения на основание чл.200, ал.1 КТ за неимуществени вреди от смъртта на М. Н. М. при трудова злополука на 12.02.2013 г., както следва: на Н. Т. М. – 40 000 лв.; на Р. М. М. и Н. М. М. по 53 332 лв. за всяка от тях и на Р. Г. В. – 33 332 лв., както и 2000 лв. – обезщетение за имуществени вреди на Н. М. М..
Ответниците по тази жалба Н. Т. М., Р. М. М., Н. М. М. и Р. Г. В., всички със съдебен адрес – [населено място], я оспорват.
Въззивният съд е приел, че ищците са сред кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадал от трудова злополука. Съгласно чл. 55 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За основателността на иска по чл. 200, ал. 1 КТ определящо е наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука, като отговорността на работодателя следва да се ангажира при установяване наличието на следните общи предпоставки: увреждане на работника /в случая смъртта му/, неблагоприятният резултат да е настъпил през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и причинната връзка между увреждането и резултата /резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства/. Съгласно разпоредбата на чл. 200 КТ и приложимия към релевантния момент ред чл. 55 от КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, за установяването на трудовата злополука се подава декларация от осигурителя до съответното териториално поделение на НОИ, като последното е компетентно с разпореждане да постанови дали приема или не злополуката за трудова. Налице е разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО за приемането на злополуката като трудова.По възраженията по чл.201 ал.1 от КТ и по чл.201 ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.1 от КТ работодателят не отговаря, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.Това означава, че за да отпадане отговорността на работодателя изцяло, следва да е установена вина в работника при двете форми на умисъла – искал или допускал да бъде увреден – пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай доказателства в тази насока липсват, поради което съдът намира, че възражението на ответника по чл.201 ал.1 КТ е недоказано. По възражението за допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност. По принцип груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. При приемане наличието на хипотезата на чл.201 ал.2 КТ, отговорността може да се намали, но не и изцяло да отпадне, като следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването на вредата. Починалият е преминал встъпителен инструктаж по правилата на безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана. Той е допуснат на обучение в предприятието като обслужващ работник промишлено производство, до завършването на което да не му се възлага самостоятелна работа. Декларирал е, че е подробно инструктиран по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана. Имал е задължение по длъжностната характеристика да спазва стриктно правилника за вътрешния ред и правилата по ТБТ и противопожарна охрана. След проведеното въвеждащо обучение е констатирано, че може да започне самостоятелна работа. Писмените доказателства по делото относно тези обстоятелства, кореспондират със свидетелските показания, установяващи че работниците са инструктирани по въпросите на безопасност и и хигиена на труда и противопожарна охрана, както и с посочената инструкция, която е разлепена при всички работни места в цеха. Не е установено по безспорен начин наличието на надпис на вратата на помещението с ГТЛ 6 „Влизането забранено”. Свидетелските показания са противоречиви. По делото е установено, че починалият е нарушил правилата за безопасност на труда, за които е бил инструктиран и са закрепени във вътрешната Инструкция за безопасна работа с лентовия транспортьор. Той е бил предупреден предишния ден, както и в деня на злополуката да спазва правилата за безопасност на труда и да не се отклонява от работното си място на смесителя. Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност – когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В конкретния случай е изяснен точният механизъм на настъпване на злополуката и действията на работника, довели до увреждането. От изложеното следва, че има съпричиняване на вредоносния резултат при груба небрежност. Обезщетението следва да бъде намалено с 1/3, поради обстоятелствата, че достъпът до помещението не е бил ограничен единствено до работниците, които са били натоварени с дейности, свързани с обслужване на помещението, съгласно чл.165а ,т.1 Наредба №7 /23.09.1999 г., липсват поставени предупредителни знаци и маркировки на работното оборудване. Съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ правилата за деликтната отговорност (чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират приложение и при отговорността по чл. 200 КТ при определяне на обезщетението за неимуществените вреди. Изводът за необходимост от посочените обезщетения по смисъла на чл. 52 ЗЗД изцяло съответства на установените в производството болки и страдания на ищците. Според касаторите Н. Т. М., Р. М. М., Н. М. М. и Р. Г. В. в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и как следва да се прилага принципът за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, въведен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Тези въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Касаторът „ЛИТ” ООД твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за това дали липсата на влязъл в сила административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200 КТ; за необходимостта да се изследва точното съотношение на приноса на пострадалия за настъпване на вредите при допусната груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, как се определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Жалбите са процесуалнодопустими с изключение на жалбата на„ЛИТ” ООД в частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №18 от 27.04.2017 год. по гр. дело №435/2016 г. на Видинския окръжен съд. Първият повдигнат въпрос от касатора „ЛИТ” ООД не е обусловил крайното решение, защото въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че трудовата злополука е установена с влязло в сила разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО. Останалите повдигнати въпроси са обусловили изхода на спора. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. По тях има задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според ППВС № 4 от 23.12.1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съобразена е и постоянната съдебна практика, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените от касатора правни въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Според практиката на ВКС съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на мерките за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. При проявена груба небрежност е необходимо съдът да прецени конкретно кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.
Съобразно изхода на спора деловодни разноски не трябва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „ЛИТ” ООД, гр.Видин, срещу решение №18 от 27.04.2017 год. по гр. дело №435/2016 г. на Видинския окръжен съд в частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №18 от 27.04.2017 год. по гр. дело №435/2016 г. на Видинския окръжен съд.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.