О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№76
гр. София, 10.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 642 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Л. Г. – нотариус с рег. № * и З. К. К. – страна в нотариалното производство, чрез адв. П. С., срещу определение № 2580 от 10.10.2018г., постановено по ч.гр.д. № 2284/2018г. на Варненски окръжен съд. С него е потвърден отказ от 20.09.2018г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията към Варненски районен съд за вписване на нотариален акт №*, том *, рег.*, дело № */*г., по заявление вх.№ 238 от 20.09.2018г.
Жалбоподателите считат определението за незаконосъобразно и молят да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на първо място поддържат основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с т.6 Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона. Предвид липсата на съдебна практика се поддържа и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: при извършена идентификация на страната и на имота по чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ, вр. чл.60, т.7 ЗКИР, вр. чл.580 ГПК, дали частичното несъответствие на сграда – по площ и по етажност между скицата-извадка от кадастралната карта и действително съществуващото, съставлява основание за постановяване на отказ от вписване на нотариален акт за констатирано право на собственост.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Със заявление вх. № 25975/20.09.2018г., постъпило във входящия регистър на Службата по вписванията-В. от нотариус Л. Г. с рег. № *, е поискано да бъде вписан нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */*г., с който е констатирано правото на собственост върху следния имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в селищно образувание „Б.-Север“, землището на [населено място], район А., при граници на целия имот: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, целият с площ по скица * кв.м., ведно с изградената в него масивна жилищна сграда с идентификатор **** с Р. 192,12кв.м., състояща се от: полуподземен етаж, състоящ се от мазе с площ 13,38кв.м. и стълба към гаража; първи жилищен етаж със застроена площ от 85,44кв.м., състоящ се от: покрита веранда със стълба за втория етаж, антре, дневна с кухненски кът, тоалет и гараж със стълба към полуподземния етаж и втори жилищен етаж със застроена площ 93,30кв.м., състоящ се от: коридор, баня, тоалет, три спални и две тераси. Нотариалният акт е съставен въз основа на писмени доказателства, а именно: нотариален акт от *г., конструктивна експертиза от правоспособен проектант, архитектурно заснемане, тахиметрична снимка и скици на АГКК-В.. Видно, че в нотариалния акт № *, т *, д.№ */*г. придобитият от З. К. К. по силата на замяна недвижим имот е описан като имот пл. № *, с площ * кв.м., заедно с постройка с площ 35 кв.м., притежаван от прехвърлителите на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ. В приложената към документите за вписване скица на сграда № *-*-***г., сградата в имота е описана като едноетажна, еднофамилна, на 36 кв.м.
С определение от 20.09.2018 г. съдията по вписванията е отказал да впише нотариалния акт на основание чл.6, ал.3 ПВ, вр. чл. 60, т.1-7 ЗКИР. Приел е, че макар представеният за вписване нотариален акт да е в изискуемата от закона форма, датиран и подписан от нотариуса, то в същия е налице несъответствие между описанието на сградата, предмет на акта, с това посочено в скица № *-*-***г. по отношение на площ и етажност.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е споделил съображенията, че представената по делото скица не съответства на посоченото в нотариалния акт, което само по себе си обуславя извод, че липсва скица, а прилагането на такава е необходимо и задължително. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 6 ПВ досежно реквизитите на подлежащите на вписване актове, препращането към данните по чл.60, т.1-7 ЗКИР и изискването да се представи скица-копие от кадастралната карта. Изтъкнал е, че нормата на чл.52 ЗКИР задължава собственикът да представи на Службата по геодезия, картография и кадастър данните за изградените, надстроените, пристроените сгради, както и за преустроените или премахнати сгради. Ако схемите на самостоятелните обекти в сгради не са създадени при изработването на кадастралната карта, такива задължително се изработват при разпореждане с обекта – чл.17, ал.3 от Наредба № 3 от 28.04.2005г. за създаването и поддържането на кадастралната карта.
Според съда, в случая има разминаване между отразеното в скицата и в нотариалния акт, което е толкова съществено, че не индивидуализира имота по изискуемия от закона начин и следва да бъде приравнено на липса на скица. В скицата постройката е на един етаж, докато в нотариалния акт е пресъздадено друго – приземен, първи и втори етаж, както и издадена веранда. С оглед на това съдът е приел, че жалбоподателят е следвало първо да изпълни процедурата по попълване на кадастралната карта и едва тогава да реализира вписване. Така би се постигнала достатъчна индивидуализация на обекта и по-конкретно досежно етажността на построената къща. Затова, поради липса на идентификация на имота по чл.6, ал.1, б.”в” ПВ е потвърдил обжалвания отказ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че касационно обжалване на определението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по формулирания от касатора въпрос: дали частичното несъответствие в описанието на сграда /по площ и етажност/ между отразеното в констативен нотариален акт и в скица-извадка от кадастралната карта, съставлява основание да бъде отказано вписване на констативния нотариален акт. Този въпрос е определящ за изхода на производството, а по него не се установява съдебна практика.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК в рамките на охранителното производство и в производството по чл. 577 ГПК е недопустимо да се проверяват материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска. Съдията по вписванията може да откаже вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните и идентификация на имота. Последната се извършва съобразно изискванията на чл.6, ал.1, б.„в” ПВ, а когато имотът е в одобрена кадастрална карта, актът следва да съдържа данните по чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР, сред които са и тези за включват площ/т. 5/ и етажност на сграда/т.7/, както и да е представена скица – копие от кадастралната карта. Когато тези изисквания са спазени, приложена е скица-копие от кадастралната карта, но има несъответствие между отразената в скицата площ и етажност на сграда-самостоятелен обект, с тези, посочени в съдържанието на вписвания акт, това несъответствие не може да бъде приравнено на липса на скица и не обуславя постановяване на отказ за вписване. Съображенията за това разрешение са следните:
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри съдържат данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, за правото на собственост и другите вещни права, за техните носители. При създаването на кадастралните карти и регистри се обединява информация от множество източници, включително тези от актовете, с които се удостоверява право на собственост и вещни права върху недвижими имоти /чл.41 ЗКИР/. С оглед на това кадастралните карти и регистри имат декларативно действие и не обуславят промени във вещноправния статут на имотите. Законът създава презумпция за вярност на данните за имотите, отразени в кадастралната карта /чл.2, ал.5/, но същевременно предвижда ред за отстраняване на допуснати непълноти и грешки /чл. 54/, както и създава задължение за поддържането на КККР в актуално състояние /чл.51/, израз на което са правилата за изменение на КККР /чл. 53 и сл./. Неправилното отразяване на правото на собственост в кадастралната карта и регистри не води до изменение или погасяване на правото. Обратно, настъпилите промени в правото на собственост обуславят нанасяне на изменение на данните, записани в кадастралната карта и регистри. Ето защо, при съставянето на нотариален акт, с който се констатира правото на собственост в различен обем от отразения до момента в кадастралната карта и регистри, ще е налице несъответствие между съдържанието на акта и скицата от кадастралната карта, но това несъответствие не обуславя отказ да се впише акта. Именно вписаният нотариален акт ще послужи като основание за предприемане на действия по изменение на кадастралната карта и привеждането й в съответствие с данните по документите, удостоверяващи правото на собственост /чл. 53, чл. 53а ЗКИР/.
Изложеното налага извод, че обжалваното определение и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията са незаконосъобразни.
Представеният за вписване нотариален акт отговаря на изискванията на закона за индивидуализация на имота, включително на изискването за прилагане на скица-копие от кадастралната карта. Издаденият констативен нотариален удостоверява правото на собственост въз основа на приложени писмени доказателства. Целта му в случая е да индивидуализира сградата като отстрани несъответствието между описанието й в документа за собственост от 1996г. и действителното й положение. Затова за съставянето на акта са послужили архитектурно заснемане, конструктивно становище, тахиметрична снимка и цифров модел на сградата, представени пред нотариуса. Въз основа на тези документи нотариусът, в рамките на своята компетентност, е констатирал параметрите на правото на собственост. В такава ситуация съществува различие между описанието на сградата в акта и в скицата от кадастралната карта, но то не може да бъде приравнено на липса на идентификация на имота и на скица за имота съгласно изискванията на чл.6, ал.3 ПВ. Това различие ще бъде отстранено след вписването на акта по реда на ЗКИР за изменение на кадастралната карта.
Извършеното от съда позоваване на разпоредбите на чл.52, ал.4 ЗКИР и чл.17, ал.3 от Наредба № 3 от 28.04.2005г. за създаването и поддържането на кадастралната карта е некоректно. Наредбата е отменена през 2011г. и е заменена от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Цитираният чл.52 ЗКИР е изменен също през 2011г., така че няма алинея четвърта. Според действащата разпоредба на чл. 52, ал.2 ЗКИР изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършва след постъпване на данните от вписан акт по чл.86, ал.1 от закона, какъвто е нотариалния акт.
Предвид изложените съображения следва да бъде отменено обжалваното определение и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията и вместо това да се постанови извършване на исканото вписване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2580 от 10.10.2018г., постановено по ч.гр.д. № 2284/2018г. на Варненски окръжен съд по частната касационна жалба на нотариус Л. Г., рег. № * на Нотариалната камара и на З. К. К..
ОТМЕНЯ посоченото определение на Варненски окръжен съд и потвърденото с него определение от 20.09.2018г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията към Варненски районен съд, с което се отказва вписване на нотариален акт №*, том *, рег. *, дело № */*г. на нотариус № * при Нотариалната камара и вместо него постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ по заявление на нотариус Л. Г., рег. № * на Нотариалната камара, констативен нотариален акт №*, том *, рег.№ *, дело № */*г. на името на З. К. К..
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Варненски районен съд за извършване на необходимите действия по вписването.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: