О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 11.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.02. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 591 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от П. Г. Л., чрез адвокат В. Т., с вх.№3269 от 01.04.2010 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №99 от 15.02.2010 год. по т.д.№1997/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийския градски съд, е признато за установено по иска с правно основание чл.97,ал.3 ГПК, отм. във вр. с чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, предявен от Ж. V Р. С.А. АД и Ж. V Р. С., ООД, двете дружества регистрирани във Ф., че касаторът е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация вх.№64527 на 30.04.2003 год. във връзка с която е регистрирана търговска марка рег.№51617 от 07.06.2005 год. комбинирана със словна част BUDA BAR и фигуративен елемент изобразяващ бог БУДА по време на медитация, защитени цветове –червен, син, оранжев, жълт, кафяв, черен, светлокафяв, тъмнокафяв, публикувана на 30.07.2005 год. в брой 7/2005 год. на О. бюлетин на Патентното ведомство с покровителствен срок до 30.04.2013 год. за услугите от класове 35,41,43 на МКСУ, а именно реклама, управление на търговски сделки, търговска админисрация, административна дейност, развлечение, спортна и културна дейност, обучение, ресторантьорство, временно настаняване. За да отхвърли така предявения иск Софийският градски съд е приел, че не е доказан фактът на недобросъвестно действие от страна на заявителя- настоящия касатор П. Л. към момента на подаване на заявката, защото не е установено, че регистрираните от ищците марки са известни в България, включително и на касатора-ответник по делото. Софийският апелативен съд е уважил иска, изхождайки от правилата на житейската логика, че с оглед качеството на касатора на дългогодишен търговец в развлекателния бизнес и демонстрираната от него информираност за състоянието на заведенията в този бизнес, е знаел, че трети лица са притежатели на изключителни права върху сходни и идентични марки.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.26, ал.3,т.4 ЗМГО, защото счита, че ищците не са доказали, че имат регистрирани подобни марки. Навежда и довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.157, ал.1 ГПК, отм., след като съдът не е възприел заключенията на вещите лица по съдебно-маркетингова и съдебно-графична експертиза. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК и сочи като значими за изхода на делото следните въпроси: 1/„Какви са конкретните факти и обстоятелства, при наличието на които съдът следва да приеме, че ответникът по иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е действал недобросъвстно и към кой момент, към датата на регистрация на марката или към постановяване на съдебното решение” и 2/ „Когато за изясняване на факти и обстоятелства от значение за изясняване предмета на делото са необходими специални знания, в какви случаи съдът може на основание чл.157, ал.3 ГПК, отм. да не кредитира заключенията на вещите лица и попада ли настоящият случай сред тях”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба чрез адвокат Е. М., оспорват основанията за достъп до касация.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. С поставения въпрос №1 касаторът не е формулирал общото основание за селектиране на касационната жалба по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да посочи значимия за изхода на делото правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. Целеното от жалбоподателя примерно изброяване на конкретни факти и обстоятелства, при наличието на които да може да се направи изводът, че ответникът по иска с правно основание чл.97, ал.3 ГПК, отм., р.п.- чл.124, ал.4 ГПК във вр. с чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, е действал недобросъвестно, не може да обуслови правни изводи за такива действия. „Недобросъвестността”, като предпоставка за успешното провеждане на този иск, включва както наличието на конкретни обективни факти, относими към нарушаването правото на марка, така и субективното им възприемане от заявителя пред Патентното ведомство като действия по нарушаване на правото върху вече регистрираната марка на ищците. Знанието е оценъчна психична категория, наличието и степента на която зависи от конкретните интелектуални качества на субекта, неговата информираност и възможността за възприемане на съществуващите факти от обективната действителност, поради което чрез примерно изброяване на факти от обективната действителност, не може да се изведе недобросъвестността на заявителя. Неговото знание не може да се презюмира при наличие на конкретно установени факти, защото с нормата на чл. чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО не е въведена такава презумпция. Възприемането на конкретната фактическа обстановка, съобразно която съдилищата са направили изводите си за липса, р.п. наличие на недобросъвестно у ищеца, не е предмет на проверка в касационното производство. Касационният съд е съд по правото, като проверява правилността на приложението на правните норми съобразно установената във въззивната инстанция фактическа обстановка.
Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже селектиране на касационната жалба. Не са налице и подържаните допълнителни основания за това. Определенията по чл.288 ГПК не доказват формирана съдебна практика, поради което с тях не се доказва наличието на противоречива такава. С приложените решения на ВКС не се доказва противоречиво разрешаване на въпроса за наличие на недобросъвестност у заявителя, защото всичките я свързват с конкретно знание у него за конкретни чужди права върху заявената марка, нарушаването на които се извършва чрез конкретни действия в разрез с добрата търговска практика. А що се отнася до въпроса към кой момент трябва да съществува това знание, нормата на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е ясна и категорична- към момента на заявлението, поради което не се налага изправителното й тълкуване, което от своя страна изключва предпоставката на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Вторият поставен от касатора въпрос представлява твърдение за допуснато процесуално нарушение- това на чл.157, ал.1 и 3 ГПК, отм., поради което не може да представлява основание за достъп до касация. Тези основания са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към чл.281,т.3 ГПК, съдържащ основанията за касационно обжалване, включително и неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за неправилност са различни от основанията за селектиране на касационната жалба, поради което тези по чл.281, т.3 ГПК не могат да представляват същевременно и основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №99 от 15.02.2010 год. по т.д.№1997/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: