О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 11.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.01.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2803/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. „Н. Б. НА Б. А. З.” , [населено място] против допълнително решение на Софийски апелативен съд № 1440 от 08.07.2014 год., по гр.д.№ 2701/2013 год., с което е оставено без уважение искане на настоящия частен жалбоподател, основано на чл.248, ал.1 ГПК, обективирано в молбата му вх.№ 2289 от 25. 02. 2014 год. .
С частната жалба е въведено оплакване за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. В подробните си съображения, изложени в обстоятелствената част на частната жалба жалбоподателят основно възразява срещу размера на присъдената, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, в полза на въззивния съд държавна такса от 4350 лв., като счита, че с оглед характера на въззивното производство същата следва да е 2% върху допълнително присъденото обезщетение. Позовавайки се на отсъствие на установена от закона солидарност на задължението за разноски на ищците и възможността за доброволно изпълнение на задълженията, ЮЛ – жалбоподател изразява несъгласие и с присъдените общо за двете инстанции деловодни разходи на последните.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт на въззивния съд, имащ характер на определение и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт Софийски апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд е определил в съответствие с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размера на дължимата от настоящия частен жалбоподател, при условията на чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса само върху присъдените от Софийски градски съд суми по предявените в субективно съединяване искове по чл.226 ал.1 КЗ, във вр. с чл.282, ал.3 КЗ. Следователно обстоятелството, че по реда на чл.271 ГПК с въззивното решение на Софийски апелативен съд № 173 от 03. 02.2014 год., по в. гр.д.№ 2701/2013 год. по реда на чл.271 ГПК на всеки от ищците е присъдено и допълнително обезщетение за причинените му съответно неимуществени вреди, по отношение на които суми не е внасяна държавна такса по сметка на СГС, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обуславя правен извод, че върху последните следва да бъде определена такава допълнителна държавна такса от 4% , съгласно чл.1 от цитираната по – горе Тарифа, вносима по правилото на чл.78, ал.6 ГПК от ответника по спора. По силата на чл. 18, ал.1 от същата тази Тарифа въззивната инстанция е счела, че се дължи и 2% д.т. върху обжалваемия интерес, с оглед на предприетото обжалване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е определил държавната такса в размер на общо 6% върху присъдената сума, отхвърляйки искането на настоящия жалбоподател за намалението и до размера на сумата 4 350 лв., като неоснователно.
За лишено от основание в закона и доказателствата по делото е преценено и второто искане на С. „Н. Б. НА Б. А. З. ” , [населено място], основано на чл.248, ал.1 и сл. ГПК, свързано с общо присъдените му по правилото на чл.78, ал.3 ГПК, деловодни разноски по делото, съобразно относителния дял на защитения от него интерес, спрямо стойността на общия обжалваем интерес, очертан от въззивните жалби на страните. Аргументите на решаващия съд са, че претендираните от жалбоподателя – ответник деловодни разходи са направени общо, а не са разпределени стойностно, с оглед на отделните предявени от ищците претенции.
Допълнителното решение, имащо характер на определение, е правилно в частта му, относно приложението на чл.78, ал.3 ГПК и следва да бъде потвърдено.
Видно от приложения по делото списък по чл.80 ГПК ответникът по спора, настоящ частен жалбоподател, не е посочил разделно направените от него деловодни разноски по отношение на отделните предявени от ищците искови претенции, а общо за всяка инстанция. Следователно, както законосъобразно е приел и решаващият състав на Софийски апелативен съд, при тези данни по делото липсва основание дължимите от ищците разноски, с оглед отхвърлената част на исковите им претенции да се присъдят на ответника разделно – съобразно защитения обжалваем интерес на всеки от тях. Обстоятелството, че последните са обикновени другари в процеса в случая е ирелевантно, доколкото Софийски апелативен съд в обжалвания съдебен акт не е постановил отговорността им да е солидарана. Поради това и доводите на частния жалбоподател в тази насока, аргументирани единствено със затруднения при изпълнение задължението на ищците не могат да бъдат споделени. Съвместното присъждане на парични суми, никога не води до неопределеност на дълга на отделните длъжници, тъй като при общност на задължението им е важимо правилото, че всеки от тях дължи изпълнение по равно на кредитора.
В останалата част обжалваният съдебен акт на Софийски апелативен съд е недопустим и следва да бъде обезсилен.
Произнасяйки се по искането на ответника по спора – С. „Н. Б. НА Б. А. З.” , [населено място], основано на чл.248, ал.1 ГПК, за изменение на въззивно решение № 173 от 03. 02. 2014 год., по в.гр.д.№ 2701/2013 год. в частта за присъдената, в тежест на същия, държавна такса за въззивното производство в общ размер от 13050 лв., чрез намаляването и на 4 350 лв. Софийски апелативен съд не е съобразил обстоятелството, че допуснал очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 ГПК, която е следвало служебно да бъде отстранена, преди постановяване на допълнително решение № 1440/08.07.2014 год., по горепосоченото в.гр.д..
Същата се изразява в несъответствие между формираната действителна воля на въззивния съд относно отговорността за заплащане на държавна такса по реда на чл.78, ал.6 ГПК за въззивното производство в размер на 13 050 лв. и нейното отразяване във въззивното съдебно решение, поради отсъствие на изричен диспозитив. При липса на диспозитив относно възложената от решаващия съд отговорност за дължимата държавна такса за въззивното производство в решение № 173 от 03.02.2014 год., по в.гр.д.№ 2701/2013 год., произнасянето по искане, основано на чл.248, ал.1 и сл. ГПК за неговото изменението именно в тази част е недопустимо, независимо от крайния правен резултат, постановен с допълнително съдебно решение.
Поради това, след обезсилване на допълнителното решение на Софийски апелативен съд в посочената му част, делото следва да се върне на същия съд за служебно отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка и надлежно произнасяне по искането на настоящия частен жалбоподател, обективирано в т.2 на молба вх.№ 2289 от 25. 02. 2014 год., подадена от последния.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА допълнително решение на Софийски апелативен съд № 1440 от 08.07.2014 год., по гр.д.№ 2701/2013 год./ имащо характер на определение/, в частта му, с която е оставено без уважение искането на С. „Н. Б. НА Б. А. З. ”, [населено място] за изменение на постановеното от същия съд решение № 173 от 03. 02. 2014 год. по в.гр.д.№ 2701/2013 год., относно определената държавна такса за въззивното производство.
ВРЪЩА делото в тази му част на Софийски апелативен съд, който след отстраняване на констатираната в решение № 173 от 03.02.2014 год., по в. гр. д.№ 2701/2013 год., по описа на същия съд очевидна фактическа грешка, касаеща отговорността за дължимата държавна такса за въззивното производство, да се произнесе по т.2 от молба вх.№ 2289 от 25. 02. 2014 год. на С. „Н. Б. НА Б. А. З. ”, [населено място]
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение на Софийски апелативен съд № 1440 от 08.07.2014 год., по гр.д.№ 2701/2013 год./ имащо характер на определение/, в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: