О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 11.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5940 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. П. против решение от 02.04.2015г. по гр.д.№ 7541/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №І-25-268 от 03.02.2014г. по гр.дело №4543/2013г. на СРС, в обжалваната част, с която са уважени предявените от Л. Н. Т. искове на основание чл.31, ал.2 от ЗС, като касаторката е осъдена да плати на ищцата сумата от 12904.84 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 1/2 ид.ч. от апартамент №2, находящ се в [населено място]., СО район „Т.”, [улица], на първи партерен етаж, за периода от 04.02.2010г. до 05.07.2012г., частичен иск от 14661 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата; както и на правно основание чл.86 от ЗЗД сумата от 3538.58 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 04.02.2010г. до 04.02.2013г., частичен иск от 4545 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно приложение на правилата на доказателствената тежест и неправилна преценка на гласните доказателства без да се приложи нормата на чл. 172 ЗС и да се отчете заинтересоваността на свидетелката.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос за доказателствената тежест за установяване на възможността ищецът да ползва съсобствения имот заедно с ответника и за необходимостта при преценка на свидетелските показания, съдът да съобрази и заинтересоваността на свидетеля от изхода на спора и родствената връзка със страната, която тези показания обслужват. Твърди се противоречие с Р № 314/22.06.2011 г. по гр.д.№ 1568/2010г. на ВКС ІV гр.о. и Р № 467/07.07.2010г. по гр.д.№ 231/2009г. на ВКС,ІV гр.о.
Ответницата по касация /ищца в производството/ не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Ищцата и ответницата са съсобственици на апартамент №2, находящ се в [населено място]., СО район „Т.”, [улица] при квоти ? ид.ч. за първата и ? ид.ч. за втората. Установено е, че апартамента е преустроен в офис и представлява голямо помещение, тъмно помещение – склад, кухненски бокс и боня-тоалетна. В обекта се влиза през входна врата от към стълбището на входа. Имало е външно стълбище за достъп, което е премахнато поради това, че е незаконно изградено. С влязло в сила решение на 16.08.2013г., имота е изнесен на публична продан. В хода на производството с влязло в сила определение на 06.07.2012г. по чл. 282, ал.2 ГПК /отм/ е присъдено обезщетение на ищцата по чл. 31, ал.2 ЗС до приключване на делбеното дело.
Ищцата е изпратила нотариална покана до ответницата, връчена на последната на 29.04.2008г. Тя е отправила отговор с предложение да ползва заедно с нея и да й предаде ключови. На 27.05.2008г. ищцата е получила ключ за апартамента, преустроен в офис и тя е констатирала състоянието на обект. В хода на производството ищцата е твърдяла, че фактически не може да ползва имота, тъй като в него се помещава офиса на фирмите, чийто собственик е ответницата, последната не позволявала да й се пипат вещите. Разпитана като свидетел, дъщерята на ищцата потвърждава тези твърдения и обяснява, че ответницата се противопоставя на опитите на майка й да отдава под наем част от имота, не се съгласява да се прегради.
Възивната инстанция е разгледала основния спорен въпрос по делото – дали ответницата е възпрепятствала ищцата да ползва имота съобразно притежаваната от нея идеална част от правото на собственост. Анализирани са събраните по делото доказателства – писмени и показанията на св. Т. и е прието, че през целия исков период съсобственият имот е ползван от ответницата лично или чрез безвъзмездното му предоставяне на притежаваните от нея фирми, като макар да е предосдтавила ключ на ищцата, с поведението си тя е възпрепятствала ищцата да ползва реално част от имота съобразно притежаваната от нея идеална част от правото на собственост. Съдът се е позовал на ТР №7/2.11.2012г. на ОСГК – ВКС, с което е прието, че обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право, а последния откаже или не се отзове.
Съдът не е разрешил спора на основание правилата за разпределение на доказателствената тежест. Те се прилагат само когато по делото не са събрани доказателства за твърдян от някоя от страните факт. В случая спора е разрешен въз основа на събраните доказателства. На ответницата са дадени указания за това, че е нейна тежестта да установи, че е предоставила реална възможност ищцата да ползва имота. Тя е ангажирала доказателства за предаване на ключ на ищцата, но същевременно е установено, че имота е запазил вида си на офис от едно помещение и склад към него, в които са разположени вещите на фирмите на ищцата. Така изводът на съда е формиран от доказателствата по делото.
Касаторката твърди противоречие на въззивното решение с Р № 314/22.06.2011 г. по гр.д.№ 1568/2010г. на ВКС ІV гр.о. и Р № 467/07.07.2010г. по гр.д.№ 231/2009г. на ВКС,ІV гр.о. С първото е прието, че ищецът по иск по чл. 31, ал.2 ЗС е този, който трябва да докаже как се ползва имота, а възпрепятстване е налице ако ищеца докаже, че пречки за ползване на имота създава съсобственика – ответник. С второто решение е доразвит текста на закона – чл. 127 ГПК /отм/, че всяка страна е длъжна да докаже фактите, от които извлича благоприятни последици за себе си. В случая съдът е приел, че ответницата създава пречки ищцата реално да ползва имота, защото го е преустроила в офис с едно помещение и склад към него и го ползва чрез фирмите си, в който случай съвместно ползване с ищцата е невъзможно. Тъй като ако докаже, че е представила реална възможност за съвместно ползване на съсобствения имот би се освободила от плащане на обезщетение, нейна е доказателствената тежест да установи тези обстоятелства. В този смисъл са указанията на съда при разпределение на доказателствената тежест в доклада. Изводът е, че въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираните решения.
По втория въпрос за преценката на свидетелските показания, съдът е посочил, че съобразява нормата на чл.172 от ГПК и е преценил свидетелските показания заедно с установеното за състоянието на имота от доказателства – СТЕ, приложените части от проекта за преустройство извлеченията от търговския регистър, които доказват вярността им. В този смисъл по втория въпрос, твърденията за нарушение на съдебната практика по чл. 172 ГПК не кореспондира на мотивите на въззивната нстанция.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.04.2015г. по гр.д.№ 7541/2014г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от М. В. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: