О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 12.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 763 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. ” Е. против решение № 1322 от 16.07.2012г. по гр.д.№ 1684/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 661 от 21.02.2012г. по гр.д.№21463/2010г. на Пловдивски РС. С последното е уважен иск по чл. 76 от ЗС, предявен от [фирма], като е осъден касатора да върне на ищеца владението, което е отнел на 15.09.2010г. върху хибридна влакнесто оптична и коаксиална далекосъобщителна канална мрежа, изградена на основание разрешение за строеж № 468 от 22.11.2006г. на р. „Централен” в [населено място], както и да му заплати сумата 18 000 лв. деловодни разноски.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото е постановено по нередовна искова молба и са взети предвид обстоятелства, които не са изложени в нея като основания на иска и за неправилност поради това, че е постановено връщане на владението на ищеца, който не е бил във владение на процесната електронна съобщителна мрежа /ЕСМ/ към посочената дата на отнемането, защото същата е била в държане на друго ЮЛ, което не е страна по спора.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК след обобщаване съдът приема, че са формулирани следните въпроси: 1.допустимо ли е решението, ако съдът в мотивите си е обсъждал нови, нетвърдяни в исковата молба по чл. 76 ЗС обстоятелства и въз основа на тях е постановил крайния резултат. 2. длъжен ли е съдът да обоснове изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства-относими към спора. 3. каква е правната характеристика на ЕСМ за кабелна телевизия – движима, или недвижима вещ е, как се установява и упражнява владение, респективно държане върху нея. По първите два въпроса се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, а по третия – наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответницата по касация счита, че не следва да се допуска касационно обжалване защото по първия въпрос – исковата молба е била пълна и ясна, а съдът в изпълнение на служебното начало е изяснил фактите по делото, а другите въпроси не са обусловили крайния изход от спора. По последния въпрос се твърди, че не се ясно формулиран и не е налице неяснота на правни норми.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
В исковата молба и уточнението към нея ищецът ТВ С. С.” Е. твърди, че е собственик на кабелната хибридна влакнесто оптична и коаксиална далекосъобщителна канална мрежа, изградена на основание разрешение за строеж № 468 от 22.11.2006г. на р. „Централен” в [населено място], че от 05.07.2010г. е предоставил за ползване част от тази мрежа на трето за спора лице [фирма], което било наемател и на офиса на адрес [населено място] [улица] ет.ІІ, през който минавала цялата мрежа. Ползването на мрежата от ищеца се изразявало в подаването на електронен сигнал от главна станция, собственост на [фирма] и разпространяването му по тази мрежа до абонатите. Кабелите влизали в офиса на втория етаж през покрита тераса на сградата, а вратата на офиса се охранявала от охранителна фирма. На 15.09.2010г. [фирма] /тогавашно наименование на ответника [фирма]/ чрез свои служители прекъсва кабелите на ниво втори етаж и ги свързва с устройство намиращо се в офис на третия етаж, където се помещава ответника. Комисията за регулиране на съобщенията е констатирала с протокол № П-СН-020/30.09.2010г. прекъсване на подавания сигнал от „ТВ С. К.” и излъчване на пакет програми от ответника.
Въззивният съд е приел, че исковата молба е редовна, а съдът в изпълнение на задълженията си на въззивна инстанция е разгледал и формирал изводи по всички установени факти. Приел е, че ЕСМ е вещ със специфично предназначение да обслужва предприятията по пар.1 т.50 от ЗЕС, предоставящо електронни съобщителни услуги, дифинирани в пар.1 т.17 ЗЕС, като услуги, които изцяло или предимно включват пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. Упражняването на фактическа власт върху ЕСМ е прието, че става чрез използването й за това нейно предназначение – да се изпращат сигнали и свързаните с това действия по изграждането, поддържането и развитието на тази мрежа. Преценени са за неоснователни възраженията за недопустимост на иска с оглед спецификата на вещта и наличието на специална законова уредба, като съдът е посочил, че предмет на защита не е сервитутното право, а само кабелната съобщителна мрежа.
От фактическа страна въззивната инстанция е приела за установено и следвото: С разрешение за строеж № 468 от 22.11.2006г. на [община], като собственик на терена и ищеца [фирма] е разрешено изграждането на кабелна мрежа за р. „Централен” в [населено място]. В хода на строителството с фактури от 2007 и 2008г. ТВ С. К. „прехвърля” на [фирма] части от кабелната мрежа, включително и на р. Централен. Съдружници в [фирма] са К. К. и И. Г.., като всеки от тях е могъл да представлява и управлява дружеството. С н.а. № 82 от 08.06.2005г. [фирма] и [фирма]. /сега с ново наименование Ц. са купили два офса на втория етаж от сградата в [населено място] на [улица] при равни права. Собствениците на [фирма] „А. С. Е. са съответно К. К. и И. Г.. През пролетта и началото на лятото 2010г. отношенията между двамата съдружници, собственици и на двете дружества – страни в настоящото производство са се влошили. С договор от 27.04.2010г. Ц. О., представлявана от К.К. продава на [фирма] /трето лице за спора/ кабелната мрежа, подробно описана, включително и тази от р. Централен на [община], нотариално заверен на същата дата. Съгласно т. 2.3. от този договор, владението върху мрежата е предадено на купувача в деня на подписване на договора. С договор от 29.06.2010г. [фирма] , като собственик на 1/2 ид.ч. от двата купени офиса на втория етаж ги отдава под наем изцяло на [фирма], а тя ги преотдава под наем с договор от 05.07.2010г. на [фирма]. Според показанията на представляващият фирмата наемател и купувач на ЕСМ К. Д., между него и К.К. имало устна уговорка ищецът [фирма] представлявано от К.К. да излъчва от главната станция по кабелната мрежа, която [фирма], представлявана от К.К. е продала на [фирма] от офиса, който тази фирма е наела от другата фирма на К.К.. Наемателят и купувач на мрежата [фирма] не могъл да я използва, а на 15.09.2010г. ответникът преодолявайки охраната на офиса и терасата проникнал до кабелите на терасата, отразял ги и ги свързал със свое устройство за предаване на сигнал на третия етаж, след което започнал да излъчва, което е констатирано и от Комисията за регулиране на съобщенията.
С договор от 11.08.2010г. „Ц. , но този път представлявана от другия съдружник И. Г. продава кабелната ЕСМ на р. „Централен [фирма], негова собственост, преименувана по късно на „Ц. К.” /сега ответник/ И двете дружества-страни по настоящото производство притежават лицензия за излъчване по установения за това уведомителен режим и регистрация. В резултат на този договор е променен възложителя и като такъв е посочен с „А. С. Е. в Удостоверение № 86 от 26.08.2010г. за въвеждане в експлоатация на строежа.
При тази фактическа обстановка, въззивната инстанция е приела, че ищецът е установил фактическа власт върху процесната кабелна ЕСМ, предавайки сигнал по нея, а наемателя [фирма] е осигурявал охраната на офиса, но не е излъчвал сигнал, поради което макар да е купил мрежата и в договора да е отразено предаване на владението е прието, че фактически владението въз основа на устната уговорка с представляващият дружеството-купувача и наемател е осъществявано от ищеца до 15.09.2010г., а наемателя е бил държател на офиса и евентуално на апаратурата, по която обаче не подавал сигнали поради липса на кадрова обезпеченост. Ответникът е материално правно пасивно легитимиран по иска, тъй като той е отнел фактическата власт от държателя и така е нарушил едно установено фактическо състояние.
Настоящият състав намира, че по въпросите 1.допустимо ли е решението, ако съдът в мотивите си е обсъждал нови, нетвърдяни в исковата молба по чл. 76 ЗС обстоятелства и въз основа на тях е постановил крайния резултат и 2.длъжен ли е съдът да обоснове изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства-относими към спора, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. В исковата молба ищецът е изложил твърдение за наличие на споразумение между него и трето лица въпреки продажбата и отдаването под наем, ищецът да продължи да ползва кабелната мрежа, като излъчва сигнали, т.е. това не е ново твърдение. И при действието на новия ГПК въззивният съд си остава инстанция по същество, която следва да обсъди установените факти и събраните доказателства, като формира собствени изводи, макар и в рамките на наведените основания за неправилност в жалбата. Това е сторил въззивният съд и в този смисъл решението не е в противоречие със съдебната практика. На обсъждане в решението не подлежат само твърденията в исковата молба а установените факти с доказателствата, относими към търсената защита. Съдът е установил, че ищеца към 15.09.2010г. е бил в държане на ЕСМ по устна уговорка с управителя на ЮЛ, на което е продадена мрежата и на което е било предадено владението. Това държане се е изразявало в подаване на сигнали по нея като е без значение дали лицата, с които го е извършвал са на трудов договор с него. Нормата на чл. 76 ЗС защитава владението и държането. Поискано е възстановяване на владението, но държането е осъществяване само на фактическа власт, т.е. по-малкото и съдът е могъл да присъди връщане на държането. Принудителното изпълнение, изразяващо се във възстановяване на предишното фактическо състояние и при владението, и при държането е едно и също. С иска по чл. 76 ЗС се защитава фактическото състояние от всякакви самоуправни действия. Съдът е отчел този факт и като е установил самоуправни действия от ответника е постановил възстановяване на съществуващото състояние до самоуправните действия. Въпросът за собствеността е ирелевантен за спора, поради което договорите за прехвърляне на мрежата на трети лица, различни от страните са неотносими. В тези договори е отразено и предаване на владението, но фактически установеното е различно от отразеното в договорите. Затова като е постановил решението си въз основа на установените факти, и при обсъждане на доказателства, относими към фактическия състав на чл. 76 от ЗС, съдът не е постановил решение в противоречие с практиката. Действително ищецът е твърдял, че е собственик, но е установено, че се е разпоредил с мрежата. Този факт обаче няма значение за крайния извод, защото на защита по чл. 76 от ЗС подлежи и държането, като фактическо състояние, а то е доказано с гласните доказателства.
Въпросът „каква е правната характеристика на ЕСМ за кабелна телевизия – движима, или недвижима вещ е, е без значение, тъй като нормата на чл. 76 ЗС се отнася както за движими, така и за недвижими вещи. Понятието „Електронна съобщителна мрежа“ е дифинирано от закона – пар.1т.15 ЗЕС, поради което за изясняване на това понятие не е налице основанието по чл. 280, ал.1 ГПК.
Въпросът „как се установява и упражнява владение, респективно държане върху нея е разрешен от съда с отговора като се подават електрони съобщения по мрежата. За нуждите на правото и конкретно за приложението на чл. 76 от ЗС това обяснение е достатъчно. Безспорно тази дейност представлява държане на ЕСМ. Не е налице непълнота и неяснота на закона при приложението на този институт, която да се нуждае от допълване, или тълкуване. Затова и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1322 от 16.07.2012г. по гр.д.№ 1684/2012г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Ц. ” Е..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: