O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 12.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1972/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано 1./ по касационната жалба вх. Nо 7511/11.05.2016 год. на Р. И. Д. от [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. К. Д. САК и И. И. Д. , заявена чрез процесуалния представител адв.С. В.- САК, срещу въззивно Решение Nо II-122 от 05.04.2016 година по гр. възз.д. Nо 1701/2015 година на ОС-Бургас , В ЧАСТТА , с която е потвърдено/ без изричен диспозитив / Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/ 2012 година на РС- Несебър по уважените отрицателни установителни искове за собственост на НСА.
С касационната жалба на Р. Д. и И. Д. се подържа , че в обжалваната част въззивното решение е процесуално недопустимо поради допуснат нарушение на чл. 299 ал.1 ГПК, липса на активна процесуална легитимация на НСА като ищец по делото, респ. е неправилно и незаконосъобразно поради неточно прилагане на материалния закон и неточна преценка на доказателствата по делото-основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод за евентуална недопустимост на обжалваното решение поради наличие на отрицателни процесуални предпоставки при което е упражнено правото на иск- влязло в сила решение между същите страни, същия предмет и на същото основание и липса на активна процесуална легитимация на ищеца НСА.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция до изм. с ДВ.бр.86/2017 год./ по въпроса за допустимостта , страна която е водила положителен установителен иск , да установи правото си на собственост върху определен имот , след като този иск е отхвърлен с влязло в сила решение, да предяви отрицателен установителен иск срещу същия ответник за установяване , че този ответник не е собственик на недвижимия имот , предмет на делото , решено със сила на пресъдено нещо ? като произнесе в противоречие с ТР 8/2012 година на ОСГТК на ВКС , а доколкото не може да се приеме , че посочената хипотеза има своето разрешение с цитираното тълкувателно решение , то касаторите считат , че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и по въпроса за допустимостта при спор за собственост за имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ съдът да извършва освен контрол по отношение на решението за възстановяване на собствеността при положение, че ищецът не предявява иск за защита на свои права , а действа като процесуален субституент на държавата ? в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / като произнесен в противоречие с „тълкувателно“ Решение No 5/2010 по гр.д. No 339/2009 год. на ВКС-IV г.о. / неприложено към изложението/
Искането да се опусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / по въпроса следва ли да се прилага разпоредбата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на земеделски земи, попадащи в урбанизирани територии за онази част от имотите, която не е заета със строежи и съоръжения и не е прилежащ терен към тях , съгласно действащите СПН , хигиенни и противопожарни правила ? като произнесен в противоречие с Решение No 457/09.12.2011 год. по гр.д. No 1591/ 2010 година на ВКС-I и Решение No 22/11.02.2011 год. по гр.д. No 1339/ 2009 година на ВКС-I.
Искането да се допусне касационно обжалване се иска в приложеното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / по въпроса при липса в процесните имоти на извършено строителство, отсъствието на изградена инфраструктура или на каквито и да било мероприятия по см. на параграф 1в от ППЗСПЗЗ , налице ли е пречка за възстановяване собствеността по чл. 10б от ЗСПЗЗ, при положение, че имотите попадат в оградена територия с други имоти върху които други имоти има реализирано мероприятие на държавата по см. на параграф 1в ППЗСПЗЗ, представлява ли реализирано мероприятие по см. на цитираната норма ограждането на имота или на част от него? като произнесен в противоречие с Решение No 277/ 12. 01. 2012 год. по гр.д. No 1140/ 2010 година на ВКС- II г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се иска в приложеното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / по въпроса налице ли е пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността по отношение на целия имот ако се приеме , че в част от процесния имот има реализирано мероприятие , но останалата част , която не е засегната от това мероприятие, може да се отдели като самостоятелен имот или тази пречка е налице само по отношение на частта, засегната от мероприятието, докато останалата част от имота е свободна за възстановяване ? произнесен в противоречие на Решение No 76/ 10.06. 2014 год. по гр.д. No 3136/ 2013 година на ВКС- II г.о Решение No 77/ 09. 03.2010 год. по гр.д. No 4209/ 2008 година на ВКС- I г.о, Решение No 720 /05.11.2009 год. по гр.д. No 1943/ 2007 година на ВКС- III г.о., постановено е по чл. 218и ГПК / отм./
Искането да се допусне касационно обжалване се подържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / реакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / по процесуално правните въпроси : длъжен ли е съдът при неизяснени обстоятелства дали процесните имот са част от осъществено комплексно мероприятие на държавата, която неяснота произтича от противоречието между техническа експертиза и свидетелки показания , да назначи съдебно техническа експертиза със задача вещото лице, след като извърши оглед на имотите и се запознае с документите по делото и в съответната община, да отговори на въпроса дали процесните имоти, макар и незаети от постройки и съоръжения, представляват прилежащ терен към строежите и съоръженията на мероприятието и да направи преценка на конкретния случай , с довод , че са произнесени в противоречие с Решение No 102/ 10. 06. 2015 год. по гр.д. No 386/2015 год. на ВКС- I г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване по въпроса може ли съдът да прием един правнорелевантен факт за доказан само въз основа на възпроизведени от вещото лице твърдения на едната страна по делото, без да е поставил въпроси към съдебния експерт за изясняване на посочените релевантни обстоятелства и води ли това до постановяване на решение при неизяснено дело ? е в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година / поради противоречие с ТР 1/04.01.2001 година на ОСГК на ВКС.
С изложението към касационната жалба на Р. Д. и И. Д. се поддържа основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/ редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година / по въпроса : следва ли съдът служебно да възложи експертиза , която да обозначи съществуващите в процесните имоти постройки и инфраструктурни съоръжения, за да определи прилежащия терен и да отговори на въпроса дали свободната от мероприятие част от терена може да се обособи като самостоятелен имот ? сочейки като противоречиво разрешение на въпроса Решение No 951/ 18. 12. 2009 год. по гр.д. No 2154/2008 година на ВКС- I г.о
Посоченото основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и по въпроса в кои случаи се счита , че земята е загубила земеделския си характер и е налице пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ, при положение , че същата е незастроена ?, произнасян противоречиво от съдилищата предвид цитираните решения – Решение No 612/ 18. 06. 2009 год. по гр.д. No 980/2008 година на ВКС- IV г.о., Решение No 1041/ 22. 12. 2009 год. по гр.д. No1842/2008 год. на ВКС- I г.о. Решение No 1084/22.12.2009 год. по гр.д. No 4506/2007 год. на ВКС- II г.о. Решение No 1213/02.02.2009 год. по гр.д. No 5074/2007 год. на ВКС- I г.о. и Решение No 1335/24.11.2008 год. по гр.д. No 5570/2007 година на ВКС- IV г.о.
Искането да допусне касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: допустимо ли е и съществува ли процесуална възможност въззивният съд по свои почин да констатира наличие и да поправи очевидна фактическа грешка в решението на първата инстанция и допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК , под формата на поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение, в диспозитива на което е уважен иска по отношение на една страна , във въззивното решение искът да бъде уважен по отношение на друга страна т.е. да бъде заместена страна ? което произнасяне би било от значение за точното и еднакво прилагане на закона.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от НСА „В.Левски“ С. с който се възразява срещу доводите за нищожност , процесуална недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Обстойно и с конкретно цитирани съдебни актове се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване.
Касационното производство е образувано и 2./ по касационната жалба вх. Nо 7540 /11.05.2016 год. на А. Н. К./ починала 20.11.2016 год. и заместена от наследниците по закон- Н. В. К. и А. В. К., М. Н. Б., В. Щ. Х., М. Щ. Б. , Н. Т. Б. , М. Т. Б., М. Г. Д., заявена чрез процесуалния им представител адв. М. Д. и адв.Т. Д. И. АК- Б., срещу въззивно Решение Nо II-122 от 05.04.2016 година по гр. възз.д. Nо 1701/2015 година на ОС-Бургас , в частта , с която е потвърдено/ без изричен диспозитив / Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/2012 година на РС- Несебър по уважените отрицателни установителни искове за собственост.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е процесуално недопустимо, произнесено по иск на лице без правен интерес и при отречено право на същата тази страна със силата на пресъдено нещо- чл. 299 ал.1 ГПК. Поддържа се , че в обжалваната част въззивното решение в необосновано, поради нелогични мотиви относно едновременното приложение на чл. 10б ЗСПЗЗ при възстановяване на земите и възможността да се придобива право на собственост на основание придобивна давност, постановено при съществени нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на доказателствата по делото и наведените от страните доводи, недопустимо от гл.т. на извършената служебно поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.Поддържат се доводи за нарушение по приложение на материалния закон- чл. 10б ЗСПЗЗ във вр. с параграф 1в, ал.1 и ал.2 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Искането да се допусне касационно обжалване/ без самостоятелно изложение по см. на чл. 284 ал.3 ГПК/ се поддържа на основание евентуална недопустимост, както и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / по въпросите за правния интерес от защита с отрицателен установителен иск , произнесен в противоречие с ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, по въпросите за правилната преценка на доказателствата по делото –в противоречие с ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, на ТР 5/2011 год. на ОСГК на ВКС по въпросите за обвързаността на държавата от постановените от нейните органи решения за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.
Искането за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпросите за допустимостта на косвения контрол за законосъобразност в хипотезата на възстановена собственост на бивша земеделска земя по чл. 10б ЗСПЗЗ, произнесено в противоречие ТР No 5/2011 година на ОСГК на ВКС , с Решение No 136 от 22.07.2013 год. по гр.д No 1523/2010 година ВКС-ГК I г.о.,Решение No 99 от 10.05.2013 год. по гр.д No 681/2012 година ВКС-ГК и др.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите за значението на постановените срещу България решения на ЕС по правата на човека , свързани с нарушения на Протокол 1 към ЕКПЧОС.
С общ отговор срещу подадените касационни жалби от останалите страни Министърът на младежта и спорта изразява становище , че касационните жалби на НСА и Областния управител на област Б. следва да бъдат допуснати до касационно обжалване и по същество, като основателни бъдат уважения.Останалите касационни жалби , на ответниците –физически лица следва да не бъдат допуснати до касационно обжалване поради липсата на основания за това, респ.-ако се допуснат , да бъдат ставни без уважения като неоснователни.
С общ отговор срещу подадените касационни жалби на касаторите- физически лица , процесуалният представител на Областния управител на област Б. заявява обстойно становище , че касационните жалби им не могат да бъдат допуснати до касационно обжалване поради липсата на основания за това, респ. – ако се допуснат ,следва да бъдат ставни без уважения като неоснователни. Излагат се конкретни доводи срещу релевираната процесуална недопустимост на въззивното решение ,срещу въведените доводи за наличие на основания по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и/или т.3 ГПК.
С общ отговор процесуалните представители на касаторите Р. Д. и И. Д. заявяват становище , че подадената касационни жалби от останалите страни -физически лица следва да бъдат допуснати до касационно обжалване и по същество, като основателни бъдат уважения.
Касационното производство е образувано и 3./ по касационната жалба вх. Nо 7605/12.05.2016 год. на В. К. Г. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. И. А. – САК, срещу въззивно Решение Nо II-122 от 05.04.2016 година по гр. възз.д. Nо 1701/2015 година на ОС-Бургас , в частта , с която е потвърдено/ без изричен диспозитив/ Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/2012 година на РС- Несебър по уважените отрицателни установителни искове за собственост.
Касаторът В. К. Г. поддържа , че въззивното решение е недопустимо, поради наличие на процесуална пречка за разглеждане на делото- забраната за пререшаемост на спор, разрешен с вяло в сила решение по см. на чл.299 ал.1 ГПК, липса на активна процесуална легитимация на НСА „В.Левски „София , поради липса на собствено право на иск, нито има правна възможност за предявява отрицателен установителен иск, нито разполага с процесуалното право да е процесуален субституент.Поддържат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение , поради9 допуснати нарушения на материални и процесуален закон- основание по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложението си по чл.284 ал.3 ГПК се поддържа довод за необходимостта от допускане на касационното обжалване поради евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, както и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и/или т.3 ГПК / редакция на текста до изм. ДВ. бр.86/2017 година /.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. /се поддържа по въпроса за допустимостта, страна която е водила положителен установителен иск за собственост по отношение на определен недвижим имот и който иск е отхвърлен с вляло в сила решение, за предяви отрицателен установителен иск срещу същия ответник, за установяване , че същият не е собственик на недвижимия имот , предмет на делото, решено със силата на пресъдено нещо ? с довод , че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 8/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Искането да се допусне касационното обжалване в приложно поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по въпросите: за допустимостта в спора за собственост за имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, съдът да извършва косвен контрол на решението за възстановяване правото на собственост, при условие , че ищецът не предявява иск за защита на собствени права, а действа като процесуален субституент на Държавата? , разрешен от възивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика по „тълкувателно“ Решение No 5/2010 година на гр.д. No 339/2009 год. на ВКС- IV г.о. ; за необходимостта да се приложи разпоредбата на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на земеделска земя, попадаща в урбанизирани територии за онази част от имотите, която не е заета от строежи и съоръжения и не е прилежащ терен към тях, съобразно на действащите СПН, хигиенни и противопожарни правила, въпрос разрешен в противоречие с дадения отговор по Решение No 457 от 09.12.2011 год. по гр.д. No 1591/2010 год. на ВКС- I г.о. и Решение No 22 от 11.02.2011 на гр.д. No 1339/2009 год. на ВКС- I г.о.; при липсата в процесните имоти на извършено строителство , отсъствието на изградена инфраструктура или на каквито и да било мероприятия по см. на параграф 1в от ППЗСПЗЗ, налице ли е пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ ,при положение, че имотите попадат в оградена територия с други имоти, върху които други имоти има реализирано мероприятие на Държавата, ограждането на имотите, съставлява ли „проведено мероприятие“ по см. на закона ? въпрос разрешен в противоречие с дадения отговор по Решение No 277 от 12.01.2012 год. по гр.д. No 1140/2010 год. на ВКС- II г.о.; налице ли е пречка по см. на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на бивши земеделски земи по отношение на целия имот, ако се приеме , че в част от същия има реализирано мероприятие, но останалата част , която не е засегната от това мероприятие, може да се отдели като самостоятелен имот или тази пречка е налице само по отношение на частта , засегната от мероприятието на държавата, доколкото останалата част от имота е своб9одна за възстановяване ? въпрос разрешен в противоречие от въззивния съд с дадения отговор по Решение No 76 от 10.06.2014 год. по гр.д. No 3136/2013 год. на ВКС- II г.о., Решение No 77 от 09.03.2010 год. по гр.д. No 4209/2008 год. на ВКС- I г.о., Решение No 720 от 05.11.2009 год. по гр.д. No 1943/2007 год. на ВКС- III г.о.; длъжен ли е съдът при неизяснени обстоятелства дали процесните имоти са част от осъществено комплексно мероприятие на Държавата , която неяснота произтича от противоречието между техническа експертиза и показанията на свидетелите , да назначи съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице , след като извърши нов оглед на имотите и се запознае с документите по делото и в съответната община да отговори на въпроса дали процесните имоти, макар и незаети от постройки и съоръжения, представляват прилежащ терен към строежите и съоръженията на мероприятието и да направи преценка на конкретния случай ? с довод , че този процесуално-правен въпрос е разрешен в противоречие с Решение No 102 от 10.06.2015 год. по гр.д. No 386/2015 год. на ВКС- I г.о. и за възможността съдът да приеме един правно-релевантен факт за доказан само въз основа на възпроизведени от вещото лице твърдения на едната страна по делото, без да е поставен въпрос към съдебния експерт за изясняване на посочените релевантни обстоятелства и води ли това до постановяване на решение ри неясно дело ? с довод на касатора , че този процесуално-правен въпрос е разрешен в противоречие с ТР No 1/04.01.2000 год. на ОСГК на ВКС .
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/ редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / , поради противоречиво разрешаване от съдилищата , се поддържа по въпросите : следва ли съдът служебно да възложи експертиза, която да обосначи9 съществуващите в процесния имот постройки и съоръжения, да определи прилежащия към тях терен и да отговори на въпроса дали свободната от мероприятието част от терена може да се обособи като самостоятелен имот , позовавайки се на с довод , че този процесуално-правен въпрос е разрешен в противоречие с Решение No 951 от 18.12.2009 год. по гр.д. No 2154/ 2008 год. на ВКС- I г.о. и с довод , че този процесуално-правен въпрос е разрешен в противоречие с Решение No 227 от 14.05.2009 год. по гр.д. No 160/2008 год. на ВКС- IV г.о.; в кои случаи се счита , че земята е загубила земеделския си характер и е налице пречка за възстановяване собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ при положение , че същата е незастроена? С довод , че се разрешава противоречиво от съставите на ВКС като се цитират Решение No 612 от 18.06.2009 год. по гр.д. No980/ 2008 год. на ВКС- IV г.о. ; Решение No 1041 от 22.12.2009 год. по гр.д. No 1842/ 2008 год. на ВКС- I г.о. Решение No 1084 от 12.11.2008 год. по гр.д. No 4506/ 2007 год. на ВКС- II г.о. и др.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите ; допустимо ли е и съществува ли процесуална възможност въззивният съд по свой почин да констатира и поправи очевидна фактическа грешка в решението на първата инстанция ? Допустимо ли е по реда на чл.247 ГПК , под формата на поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд да потвърди решението на първоинстанционния съд , в диспозитива на което е уважен иска по отношение на една страна ,а с въззивното решение искът да бъде уважен по отношение на друга страна т.е. да бъде заместена страна в процеса в нарушение на императивните норми на ГПК ?
С приложения писмен отговор на процесуалния представител на НСА „В.Левски „ София се оспорват релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване , наред с доводи за липса на въведените основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Претендират се разноски.
Образувано е и 4./ по касационната жалба вх. Nо 7602/12.05.2016 год. на Областния управител на област Б. като процесуален представител на МРРБ чрез процесуалния представител Гл.юриск. С. С. , трето –лице помагач в производството, срещу въззивно Решение Nо II-122 от 05.04.2016 година по гр. възз.д. Nо 1701/2015 година на ОС-Бургас , в частта , с която е отменено Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/2012 година на РС- Несебър по уважените искове на НСА с което е прието за установено, че физическите лица – ответници по иска , като наследници на М. Б. , не са собственици за разликата над 4 415 кв.м. до признатите 6 436 кв.м. на претендираната реална част по ПИ с идентификатор 51000.510.57 по КК и КР на [населено място] , находящ се в [населено място] , местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и искът на НСА, като процесуален субституент, в тази част е отхвърлен.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част по отхвърления иск , решението на въззивния съд е неправилно и необосновано , поради нарушение на материални закон и задължителната съдебна практика по приложението му, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година / се обосновава с довод, че изводите на съда , че не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ за площта над 4 415 кв.м. до претендираната площ от 6 436 дка поставят въпроса: дали характеристиката на земята, за която се отхвърля иска , позволява реална реституция , който е произнесен в противоречие с Решение No 373 от 26.07.2012 год. по гр.д. No 1309/2010 год. на ВКС- I г.о. Решение No 108 от 25.07.2012 год. по гр.д. No 1291/2010 год. на ВКС- I г.о. и Решение No 227 от 14.05.2009 год. по гр.д. No 160/2008 год. на ВКС- IV г.о.
Процесуалният въпрос, произнесен в противоречие с практиката на ВКС, е въпросът за това, следва ли съдът при формиране на крайните си и при постановяване на своето решение да обсъди всички събрани по делото доказателства, обективирана с Решение No 283 от 14.11.2014 год. по гр.д. No 1609/2016 год. на ВКС- IV г.о.
Срещу така подадената касационна жалба е подаден отговор от В. К. Г. , с който се възразява , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване поради неотносимост на поставените въпроси към предмета на спора, както и поради липса на противоречие с практиката на ВКС..
Образувано е и 5./ по касационната жалба вх. Nо 7593/12.05.2016 год. на НСА“Васил Левски “ С. чрез процесуалния представител адв.Н. Д.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо II-122 от 05.04.2016 година по гр. възз.д. Nо 1701/2015 година на ОС-Бургас , , в частта , с която е отменено Решение No 67/ 02.06.2015 година по гр.д. No 1145/2012 година на РС- Несебър по уважените искове на НСА и е прието за установено, че физическите лица – ответници по иска , като наследници на М. Б. , не са собственици за разликата над 4 415 кв.м. до признатите 6 436 кв.м. на претендираната реална част по ПИ с идентификатор 51000.510.57 по КК и КР на [населено място] , находящ се в [населено място] , местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и искът на НСА в тази част е отхвърлен.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил корекцията на експертното заключение, направено при разпита на вещото лице , основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за преценка на доказателствата от въззивния съд , произнесен в противоречие с Решение No 101 от 03.06.2015 год. по т.д. No 1740/2014 год. на ВКС, ТК- I отд., на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и Решение No 157 от 08.11.2011 год. по т.д. No 823/2010 год. на ВКС, ТК- II отд.
Срещу подадената от НСА касационна жалба е подаден писмен отговор от Р. И. Д. и И. И. Д. , чрез процесуалните им представители, с който се оспорва изцяло касационната жалба поради липса на визираните в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия , след преценка на наведените от касаторите доводи и релевираните с отговорите възражения по чл. 280 ал.1 ГПК и съобрази ограниченията за касационно обжалване по чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / намира:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 278 ГПК, насочени са срещу обжалваем съдебен акт- въззивно решение на граждански съд по вещен иск, поради което се явяват процесуално допустими.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция / макар и без изричен диспозитив/ , В ЧАСТТА с което са уважени исковете на НСА като процесуален субституент на Българската Държава като е прието за установено, че И. И. Д., Р. И. Д., В. К. Г., А. Н. К., В. Щ. Х. , М. Н. Б. , М. Щ. Б. ,Н. Т. Б. , М. Т. Б., М. Г. Д. не са собственици на реална част с площ от 4 415 кв.м./ оградена с виолетова линия на комбинирана скица 2 на в.л.М. Г. / от ПИ с идентификатор 515000.510.57 по КК и КР на [населено място] , находящ се в [населено място] , местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и на недвижим имот- реална част от 32 кв.м./ оградена с жълта линия на комбинирана скица 2 на в.л. М. Г./ от ПИ с идентификатор 515000.510.58 по КК и КР на [населено място] , находящ се в [населено място] , местността „А.“, целият с площ от 2 226 кв.м., трайно предназначение на територията – горска.
Със същото решение , окръжният съд е отменил решението на първата инстанция , в частта , с която е прието за установено , че физическите лица – ответници по иска , като наследници на М. Б. , не са собственици за разликата над 4 415 кв.м. до признатите 6 436 кв.м. на претендираната реална част по ПИ с идентификатор 51000.510.57 по КК и КР на [населено място] , находящ се в [населено място] , местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и е отхвърлил иска в тази му част.
С Решение No II-80 от 03.02.2017 година , постановено по същото дело , е оставено без уважение молбата на НСА „Васил Левски“ със седалище [населено място] в качеството й на процесуален субституент на Държавата , с която се претендира да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в площта на имота, тъй като вещото лице в съдебно заседание е посочила, че площта на имот с идентификатор 51500.510.57 е в размер на 6 436 кв.м., а не както е посочила в своето заключение 4 415 кв.м. За да остави без уважение искането на НСА , въззивният съд се е позовал на липсата на основания въз основа на което е направена „корекцията‘ на вещото лице относно площта на ПИ с идентификатор 51500.510.57, след констатацията , че в границите на оградата на терена е включена площ от около 4 415 кв.м., в който размер и съдът е уважил претенцията след като е направил извод за нейната основателност.
След преценка на наведените доводи на страните , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване по нито една от касационните жалби .
1.По касационната жалба на Р. Д. и И. Д..
Искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение , в частта , с която е уважен отрицателния установителен иск и е прието за установено , че физическите лица –ответници по иска между които са и настоящите касатори не са на реална част с площ от 4 415 кв.м./ оградена с виолетова линия на комбинирана скица 2 на в.л.М. Г. / от ПИ с идентификатор 515000.510.57 по КК и КР на [населено място] , находящ се в [населено място] , местността „А.“, целият с площ от 9 057 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана и на недвижим имот- реална част от 32 кв.м./ оградена с жълта линия на комбинирана скица 2 на в.л. М. Г./ от ПИ с идентификатор 515000.510.58 по КК и КР на [населено място] , находящ се в [населено място] , местността „А.“, целият с площ от 2 226 кв.м., трайно предназначение на територията – горска , не може да бъде уважено по следните съображения:
За да уважи иска на НСА , приемайки , че същата е заявила исковете в качеството на процесуален субституент на Държавата и като носител на правото на управление и ползване на имота , предоставено с нарочен административен акт, въззивният съд е приел, че ищцовата страна е надлежно активно легитимирана да води исковете; прието е , че влязло в сила Решение No 159 от 25.07.2007 година постановено по гр.д. No 753/2005 година на РС-Несебър между същите страни , не съставлява отрицателна процесуална пречка на предявените искове и обуславя непререшаемост на спора по см. на чл. 299 ал.1 ГПК, тъй като няма идентичност в предмета на спора по делата; прието е , че НСА като автономна и самоуправляваща се единица, универсален правоприемник / Решение на НС на Република България от 1995 година / на натоварено да управлява и стопанисва държавна собственост учреждение- ВИФ “ .Г.Димитров“ още от 1974 година – в конкретните имоти- хранителен блок-столова за студенти, монолитна сграда на два етажа и жилищно битов блок за студенти, двуетажна и триетажна сграда, обявени за публична държавна собственост АДС 4744/17.09.2009 година може да оспори правата на собственост на ответниците по техния легитимиращ ги титул- решение на ПК/ ОбСЗ на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ, предвид вклюването на бившите земеделски земи в границите на съществуващия застроителен и регулационен план от 1985 година, на реализираното мероприятие в рамките на този план от Държавата и извършеното строителство , съществува към 1991 година.
Въпреки множеството изведени „въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК“, настоящият състав намира , че нито един от тях не може да обуслови извод за селекция и допускане на касационното обжалване.
Доводите за евентуална недопустимост на обжалваното решение поради наличие на отрицателни процесуални предпоставки при което е упражнено правото на иск- влязло в сила решение между същите страни, същия предмет и на същото основание и липса на активна процесуална легитимация на ищеца НСА, не могат да се споделят. В насока на довода за недопустимост на съдебното решение е поставеният въпроса за допустимостта на съдебно решение , в хипотезите когато , страна , която е водила положителен установителен иск да установи правото си на собственост върху определен имот , след като този иск е отхвърлен с влязло в сила решение, е предявила отрицателен установителен иск срещу същия ответник за установяване , че този ответник не е собственик на недвижимия имот , предмет на делото , решено със сила на пресъдено нещо ? , за който се поддържа , че в произнесен в противоречие с дадените задължителни разяснения с ТР 8/2012 година на ОСГТК на ВКС , а доколкото“ не може да се приеме , че посочената хипотеза има своето разрешение с цитираното тълкувателно решение“ , то касаторите считат , че касационното обжалване сле