О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 14.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 8 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.09.2012 год. по гр. д. № 714/2012 год. Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 12.10.2011 год. по гр. д. № 193/2011 год. на Хасковския окръжен съд, с което ответниците М. Н. Ш., Б. Х. Ш., Б. Х. Д. и Н. Х. А. от [населено място], [община] са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 93 000 лв., представляваща стойността на вложените средства в построените от дружеството подобрения – масивна едноетажна сграда с идентификатор * със застроена площ 297.50 кв. м., подробно описана, и масивна монолитна ограда, построени в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], с площ 1 816 кв. м., в м. „К.”, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 2.03.2011 год. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответницата М. Ш., чрез пълномощника й адв. Вл. Д., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложеното изложение касаторът обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението със значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото произнасянето по материалноправния въпрос относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземания за подобрения в чужд имот, чиято собственост е придобита чрез публична продан. Поддържа становище, че по този въпрос не е налице съдебна практика.
Ищецът – [фирма] оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл. 74 ЗС, въззивният съд приел, че ищцовото дружество, като недобросъвествен владелец на имота, собственост на ответниците на основание публична продан, има право да претендира по-малката сума между направените разноски при построяването на сградата и оградата на имота и тази, с която се е увеличила стойността на имота вследствие тези подобрения. Въз основа на заключение на техническа експертиза е установено, че по-малката от двете стойности е тази на вложените средства за извършените подобрения, възлизаща на сумата 93 673 лв., от която е присъдена претендираната сума от 93 000 лв. Въззивният съд намерил за неоснователно възражението на ответниците за погасяване по давност на претенцията за заплащане на подобренията, като приел, че началният момент, от който тече погасителната давност, е преустановяването на владението на недобросъвестния владелец, което е продължило до 2009 год., според данните по делото, поради което и предявения на 2.03.2011 год. иск по чл. 74 ЗС не е погасен по давност.
Решаващото съображение за основателността на предявения иск по чл. 74, ал. 1 ЗС е липсата на изтекла погасителна давност по отношение иска за подобрения, поради което и поставеният от касаторката правен въпрос е релевантен за изхода на делото.
Не е налице обаче основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като по поставения въпрос за началния момент, от който тече погасителната давност за вземания за подобрения в чужд имот е налице съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава – ППВС № 6/74 год., решение № 1735 от 11.11.2002 год. по гр. д. № 2049/2001 год. ІV г. о. ВКС, решение № 698 от 10.05.2002 год. по гр. д. № 942/2001 год. І г. о. на ВКС, решение № 319 от 3.04.2009 год. по гр. д. № 606/2008 год. І г. о. ВКС, решение № 557 от 30.05.2011 год. по гр. д. № 251/2010 год. ІІ г. о. на ВКС, решение № 229 от 2.06.2011 год. по гр. д. № 524/2010 год. І г. о. ВКС, последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и др. В цитираната практика се приема, че погасителната давност за вземанията на добросъвестния и недобросъвестния владелец за извършени подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласие на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика по исков ред, най-често с предявяване на ревандикационен иск.
Изводът на въззивния съд за липса на погасителна давност относно претенцията за подобрения /възражението е поддържано от ответниците по отношение иска за заплащане на разноските за направената ограда в имота/ е в съответствие с цитираната съдебна практика, а и не се поддържа от касаторката довод за противоречие с нея. Данните по делото са за продължило владение от страна на дружеството и след придобиването на собствеността на имота от наследодателя на ответниците през 2003 год., като последните са предявили ревандикационен иск на 26.11.2007 год. Дори и да се приеме този момент за начало на погасителната давност за вземания за подобрения, а не както е приел въззивният съд – 2009 год., когато владението на дружеството е преустановено, то срокът за погасяването им към момента на предявяването на настоящия иск също не е изтекъл. В заключение, произнасянето по поставения въпрос е в съответствие с утвърдената съдебна практика, вкл. и задължителната такава, поради което и доводът на касаторката за обосноваване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Въпросът за придобивното основание – публична продан, не е релевантен при разрешаване на поставения правен въпрос за началния момент на погасителната давност за вземания за подобрения в чужд имот, поради което и не може да обоснове наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. В случая не са изложени релевантни аргументи в горния смисъл, а произнасянето на въззивния съд е съобразено с утвърдената съдебна практика по поставения въпрос, във връзка с приложението на чл. 74 ЗС.
Поради липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Въпреки направеното искане за присъждане на разноски за настоящето производство, такива не се присъждат поради липса на доказателства за направени такива от дружеството, ответник в настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1232 от 20.09.2012 год. по гр. д. № 714/2012 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, по подадената от М. Н. Ш. от [населено място] [община], чрез адв. Вл. Д., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: