О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 14.02.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08 февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №777/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София срещу решение №V-65 от 27.04.2012 г. на БОС по гр.д. № 195/2012 г. В , с което е обезсилено решение № 865/03.06.2011 г. по гр.д. №8603/2010 на БРС в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] гр. Б. за признаване за установено, че частен диспозитивен документ-оферта представен като доказателство по гр.д. № 53079/2009 г. по описа на СРС е неавтентичен като производството по иска по чл.124 ал.4 ГПК е прекратено като недопустимо с присъждане на разноските в полза на ответната страна.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по сегадействащия ГПК от 2007 г. за страната пропуснала срока по чл.193 ал.1 ГПК за оспорване истинността на представен в исково производство документ не съществува правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124 ал.4 ГПК за установяване неавтентичността на този документ, тъй като предявяването му не е основание за спиране на висящото исково производство , нито положителното решение по него е основание за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК на решението по обусловения от документа правен спор.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за правния интерес на страната пропуснала срока по чл.193 ал.1 ГПК за оспорване истинността на представен в исково производство документ от предявяване на установителен иск по чл.124 ал.4 ГПК за установяване неавтентичността на този документ като основание за спиране на висящото исково производство.
Твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с практика на ВКС-сочените в изложението определения и решения и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора като правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулиран правният въпрос отговаря на горните критерии и се явява обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него, обаче е налице пълно съобразяване със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ТР №5/2012 г. от 14.11.2012 г. по т.д. №5/2012 на ВКС, ОСГТК, с което е преодоляно съществуващото преди това противоречие по въпроса в практиката на съдилищата. .
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение, поради което , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №V-65 от 27.04.2012 г. на БОС по гр.д. № 195/2012 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.