2
определение по гр.д.№ 3784 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 14.02. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3784 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и Д. Д. А. против решение № II-104 от 25.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 1470 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 16 от 07.07.2015 г. по гр.д.№ 20 от 2015 г. на Районен съд- Малко Търново за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Р. И. А. и Д. Д. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на [фирма] върху следния недвижим имот: дворно място от 800 кв.м., представляващо част от поземлен имот с пл.№ 53 в кв.9 по плана на [населено място] вода, общ.Малко Т., за което по действащия, но неприложен регулационен план на селото е отреден УПИ IV-53 в кв.9 с площ по плана от 886 кв.м., ведно с изградените в него полумасивна дървена жилищна сграда с площ от 51 кв.м., залепена за нея от северната сграда полумасивна дървена сграда на допълващо застрояване /склад/ с площ от 21 кв.м., друга полумасивна дървена сграда на допълващо застрояване /механа/ с площ от 25 кв.м. и навес за стопански инвентар с площ от 8 кв.м.
В писмени отговори от 09.05.2016 г. и 05.07.2016 г. ответницата по касационните жалби Р. И. А. оспорва същите. Моли касационната жалба на [фирма] да не бъде допускана до разглеждане, а касационната жалба на Д. Д. А. да бъде върната, както и да и бъдат присъдени направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационните жалби и по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:
I. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА Д. Д. А.: Д. Д. А. е ответник по делото. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения срещу него иск за собственост. Поради това А. няма интерес от обжалване на това решение. От друга страна, А. не е процесуален субституент на ищеца [фирма], поради което не може да упражнява неговите процесуални права. Предвид на това подадената от А. касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
II. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА [фирма]: Тази касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Не е налице, обаче, посоченото от този касатор основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, така, както бе разяснено това основание в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. По поставените от касатора въпроси /кой е началният момент, от който започва да тече срока на придобивната давност, с какви доказателствени средства и способи следва да се установи началният момент, от който започва да тече срока на придобивната давност и дали доказването на началния момент, от който започва да тече срока на придобивната давност, попада в ограничителното поле на чл.164 и чл.165 ГПК/ няма нито неяснота или непълнота в правната уредба, нито противоречива съдебна практика. Напротив, налице е задължителна и непротиворечива съдебна практика в смисъл, че началният момент, от който започва да тече срока на придобивната давност, е моментът на установяване на владението върху спорния имот; че тъй като владението е фактическо състояние, не би могло да има легално определяне на основанията за неговото възникване; че фактът на установяване на владението може да се доказва с всякакви доказателствени средства, включително и най-вече със свидетелски показания, дори и когато владението се основана на неформален договор, тоест че за установяване факта на упражняване на фактическа власт върху един имот с намерение да се свои /владение/ не важат ограниченията на чл.164 и чл.165 ГПК. В този смисъл са Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 465 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 1199 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 5166 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и други, постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК. От друга страна, не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази задължителна съдебна практика.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази съдебна практика. В него е прието, че давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на спорния имот по давност следва да се брои от момента на установяване на владението на ищеца върху процесния имот, като искът е отхвърлен, тъй като ищецът въобще не е доказал да е установил такова владение. Прието е, че от събраните гласни доказателства се установява противното- че през целия процесен период от време спорният имот е бил във владение на ответниците като физически лица. Не е прието, че за доказване факта на установяването на владението са недопустими свидетелски показания и че важат ограниченията на чл.164 и чл.165 ГПК /прието е, че предвидените в чл.164 ГПК ограничения за свидетелски показания важат не за доказване на началния момент на установяване на владението, а за доказване достоверната дата на представения по делото предварителен договор, който не е нотариално заверен/.
Поради изложеното касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ГПК ответницата по жалбата има право да претендира за направените по делото пред ВКС разноски. Тъй като обаче не са представили доказателства за направени такива разноски, разноски не следва да й бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Д. А. против решение № II-104 от 25.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 1470 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав.
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на [фирма] против решение № II-104 от 25.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 1470 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. Д. А., подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните. В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.