О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 76
гр. София, 16.02.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10.02. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1897/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. М. К. от [населено място] срещу решение №251 от 14.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3451/2013 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 22.05.2013 по гр. д. №691/2012 на СГС, ГО в обжалваната част и вместо него е постановено отхвърлянето на иска на касатора по чл.226 КЗ срещу ЗД [фирма]-София за сумата от 100 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от загубата на сина й М. Ж. К. , загинал при ПТП на 23.08.2007 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща отговор на същата .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът се основава на застрахователно правоотношение с покрит риск гражданска отговорност на водача на МПС виновно причинил ПТП, в следствие на което е почин фал синът на ищцата, което недвусмислено следва от изложените в ИМ обстоятелства, на които ищецът е основал претенцията си: управление на трактор с две ремаркета, без включени задни светлини и при липса на правоспособност на водача за този вид МПС. За да счета същия за неоснователен, съдебният състав се е позовал на установената по делото липса на сключен договор за задължителна застраховка на гражданската отговорност на водача на трактора към датата на настъпване на ПТП. Наличието на такава застраховка по отношение на ремаркето не обосновава отговорността на застрахователя по нея, доколкото при вреди причинени от водача на движеща се композиция, т.е. свързани влекач/трактор/ и ремарке застрахователят следва да отговаря само при наличие на застраховка ГО на водач на МПС относно влекача, а не по такава за ремаркето-чл.14 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължително застраховане изд. по чл.249,т.1 и т.2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Съдебният състав се е позовал изрично в мотивите на обжалвания акт и на задължителната за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, тези за отговорността на застрахователя на ГО на водач на МПС в случаите на технически неизправно ремарке, доколкото застраховката покрива и вреди от вещи, съгласно чл.50 ЗЗД и когато водача на влекача не е допуснал виновно противоправно поведение, а вредите са следствие именно от техническата неизправност на ремарке.
Не се сочи някое от селективните основания за допускане до касация , уредени в чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираните въпроси не отговарят на горните критерии и не се явяват обуславящи изхода на спора. Това е така, доколкото предметът на спора се въвежда от страна на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба. Никъде в тази молба не се твърди конкретна техническа неизправност на ремаркето,било то отделно, било то в композиция с влекача. Ищцата, чрез своя процесуален представител подал ИМ, излага в същата най-общо неизправност на колесния трактор, т.е. влекача, но не и на ремаркето. Отделен е въпросът, че се твърди конкретно виновно поведение именно на водача на композицията-невключени от негова страна светлини и липса на правоспособност за управление на този вид МПС както, че му е издадено наказателно постановление от РУП-С.. Липсва в хода на процеса изменение на основанието на иска по реда на чл.214 ГПК в насока позоваване на факти,които биха могли да се квалифицират за ангажиране отговорността на застрахователя на основание чл. 226 КЗ във връзка с чл.50 ЗЗД. Следователно налага се категоричният извод, че съдът е бил сезиран със спор за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя на ГО на водача на МПС произтичаща именно от общия състав на деликта-чл.45 ЗЗД , базирана на виновно противоправно поведение на водача на МПС , а не за такава по чл.50 ЗЗД, обусловена от конкретен недостатък на вещта, съответно неизправност на ремаркето, от което следва, че така формулираните правни въпроси изобщо нямат връзка с предмета на спора, очертан в исковата молба. С оглед яснота за страните следва само да се отбележи, че съдът няма право по своя инициатива да изменя основанието на иска-т.е. изложените в ИМ факти, нито да излиза извън тях при преценка съществуването на спорното право.
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №251 от 14.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3451/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.