О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
С. 16.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 506 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.396 ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от В. И. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против определение № 30989 от 27.11.2017г. по в.ч.гр.д. № 14007 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 21.06.2017г. по гр.д. № 18036/2017г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата за обезпечаване на предявен осъдителен иск с правно основание чл.48 ал.7 З., чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана и вместо това е постановено друго, с което е допуснато на основание чл.389 ГПК обезпечение по предявения от Б. Е. Г. и Й. Д. Г. осъдителен иск против В. И. К. и К. И. К. по чл.48 ал.7 З., в общ размер на 9 083.23лв., представляващи дължими разходи за извършен ремонт на обща част /покрив/ на сграда, находяща се в [населено място] [улица], съответстваща на притежаваните от ответниците идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва, чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот: сутеренен етаж в източната половина на къщата-близнак, находяща се в [населено място] [улица], със застроена площ от около 83 кв.м.,състояща се от входно антре, две стаи, вътрешна тоалетна и две зимнични помещения в западния ъгъл на сградата, ведно с 38.95% ид.ч.от ? ид.ч.от поземлените имоти, върху които е построена сградата-близнак, при условие че бъде внесена парична гаранция от ищците по депозитна сметка на СГС в размер на 900лв.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейните допустимост /поради липса на предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК/ и основателност, тъй като предявения иск е вероятно основателен, подкрепен е с убедителни писмени доказателства, налице е обезпечителна нужда и наложената обезпечителна мярка е адекватна на нуждата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Нормата на чл.396 ал. 2 ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се допуска обезпечението от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
В случая жалбоподателят се позова на специалните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и по ал.2 ГПК /противоречие със задължителна практика на ВКС и ВС, поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и въззивният акт е очевидно неправилен/, във връзка със следните поставени като общо основание въпроси :
1. Как следва да се определи справедливата пазарна стойност на недвижим имот, с оглед преценката на съда дали искането обезпечение чрез допускане на възбрана е мярка, подходяща и адекватна на обезпечителната нужда?,
2. Необходимо ли е конституиране на органите на управление на етажната собственост по реда на З., с оглед законосъобразното провеждане на общо събрание и вземане на решения за управление на общите части на етажната собственост по реда на З.? и
3. Необходимо ли е провеждане на общо събрание на етажната собственост, което да вземе решение за възстановяване на направени разходи за ремонт на собственик по реда на чл.48 ал.6 З., като предпоставка за предявяване на иска по реда на чл.48 ал.7 З.?
Настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като нито един от поставените въпроси не отговаря на изискванията, посочени в т.1 от цитираното ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС за общо основание за допустимост, а и касаторът не е установил наличието на посочените от него специални основания по чл.280 ГПК. Съображенията за този извод са следните:
Въпросите за необходимостта от конституиране на органите на управление на етажната собственост по реда на З. и за провеждане на общо събрание на етажната собственост, което да вземе решение за възстановяване на направени разходи за ремонт, не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и са без значение за процесното обезпечително производство. Това е така, защото съгласно установената практика /вж. например определения по чл.274 ал.3 ГПК с № 443 от 4.12.2008г. по ч.гр.д.№ 1987/2008г.на ІІ г.о., № 1 от 5.01.2018г. по ч.гр.д.№ 4978/2017г.на І г.о./ – обезпечителната нужда се свързва с осъществяване правата по решението, а не с доказването на иска, т. е. тя не се извършва според основателността на доводите и възраженията по висящия спор на двете спорещи страни. Р. въпроси са настоящето производство са за предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за наличието на обезпечителна нужда и адекватността на наложената обезпечителна мярка. В тази връзка първият поставен от жалбоподателя въпрос – как следва да се определи справедливата пазарна стойност на недвижим имот, също не е от значение за изхода на спора. О. нужда и видът на адекватната към нея мярка не се определят въз основа на справедливата пазарна цена на недвижимия имот и не съществува изискване за пълна съразмерност /или идентичност/ между цената на иска и тази на възбранения имот. Принципната, трайна практика на ВКС, че обезпечителната нужда се презумира, когато предмет на обезпечавания иск е парично вземане, включително и независимо от неговия размер, при липса на явни данни, които да я опровергават /определение № 130 от 9.03.2016г. по ч.т.д.№ 11/2016г. на ІІ т.о./ Преценката дали са налице предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за наличието на обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с оглед данните по делото / вж. например определения по чл.274 ал.3 ГПК с № 407 от 24.06.2014г. по ч.гр.д.№ 1770/2014г., № 143 от 18.02.2013г. по ч.гр.д.№ 63/2013г./ Освен изложеното, следва да се посочи, че в конкретния случай въззивният съд е съобразил установената съдебна практика относно необходимостта наложената обезпечителна мярка да е адекватна на обезпечителната нужда /взел е пред вид данъчната оценка на конкретно възбранения имот/ Съобразявайки охранителната функция на обезпечителния процес, въззивният съд освен, че е допуснал обезпечението, преценявайки иска – на базата на ангажираните от ищеца доказателства – като допустим и вероятно основателен, още е определил и гаранция по чл.391 ал.2 ГПК, която да се внесе от ищците, за да бъдат гарантирани ответниците, в случай на неоправдано засягане на интересите им, ако правото на ищците бъде съдебно отречено.
Жалбоподателят, независимо, че се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не сочи конкретна практика на ВКС или ВС, на която въззивният акт да противоречи. Специалните основания по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК не са налице, защото наличието на установена практика изключва възможността въпросът да е от значение за прилагане на закона и за развитието на правото, а фактът, че въззивният акт е в съответствие с установената практика изключва възможността той да е очевидно неправилен.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната касационна жалба от В. И. К. от [населено място][жк]бл.254 вх.Г ет.8 ап.95 против определение № 30989 от 27.11.2017г. по в.ч.гр.д. № 14007 по описа за 2017г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.