О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 16.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 680 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Държавата против определение № 6 от 06.01.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 720/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Касаторът твърди, че обжалваното определение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон. Като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:
1.Следва ли да бъде изчислен размерът на претендираната законна лихва и да бъде посочен в петитума на подадения иск от датата на подаване на гражданския иск пред наказателния съд до подаване на иска по чл. 45 ЗЗД, при положение че началният момент на претенцията е от настъпването на деликта до окончателното изплащане на присъдената главница?
2. Следва ли след като бъде отхвърлена депозираната претенция за присъждане на обезщетение под формата на законна лихва от датата на депозиране на гражданския иск по наказателното дело до датата на подаване на иска по чл. 45 ЗЗД поради визираното непосочване на петитум и неуточняване по размер на иска от страна на Държавата, да бъде отхвърлена и цялостната претенция относно присъждане на законна лихва от настъпването на деликта до подаване на гражданския иск по наказателното дело /вече определена по размер/ и от датата на гражданския иск пред наказателния съд до окончателното изплащане на присъдената главница/ неопределяема и подлежаща на изчисляване/ във връзка с бъдещо събитие от обективната действителност?
Касаторът моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на въззивното определение, да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд взе предвид следното:
С обжалваното определение № 6 от 06.01.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 720/2016 г., Пловдивският апелативен съд е оставил без уважение частна въззивна жалба вх. № 38011 от 21.12.2016 г. на Държавата против разпореждане № 10612 от 05.12.2016 г. по гр. д. № 2704 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд , XXII граждански състав, в частта, с която е върната исковата молба на Държавата срещу Й. Б. Й. относно иска за дължимост на законна лихва върху сумата 1 230 204.01 лева за периода от 22.01.2016 г. до окончателното й плащане. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба, състояща се в непосочване на размера на претендираната законна лихва върху главницата. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че се касае за самостоятелен иск, а не за присъждане на законни лихви след завеждане на иска. Тезата на касатора против този извод се основава на разсъждението, че законната лихва върху обезщетението за вреди не е самостоятелна, а акцесорна претенция. Нейният размер не може да се посочи, тъй като зависи от бъдещо събитие-плащането на главното задължение, което ще настъпи в един все още неизвестен момент. В този смисъл са формулираните от касатора въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване. Разрешение на повдигнатия проблем се съдържа в разпоредбата на чл.214, ал.2 от ГПК и във формираната трайна, непротиворечива и последователна практика на ВКС по прилагането на тази разпоредба, отразена в определения № 771 от 12.11.2013 г. по ч. т. д. № 147082013 г. на ТК, № 77 от 17.03.2015 г. по гр.д. № 2040/2014 г. на Четвърто Г.О., № 295 от 10.04.2012 г. по т.д. № 776/2011 г. на ТК, Първо Т.О., № 103 от 22.02.2017 г. по ч. т. д. № 211/2017 г. на Т.К., Първо Т.О. на ВКС и много други. Според тази практика моментът, в който длъжникът ще изпълни задължението си действително е неизвестен и затова ищецът може с исковата молба да поиска прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска. Това искане не е изменение на иска, поради което може да се заяви след срока по чл.214, ал.1 от ГПК и не е нужно да се посочва в исковата молба размер, който ще се изчисли в производството по принудително изпълнение на главното вземане. Ако по някаква причина съдът не се е произнесъл по това искане и ищецът е пропуснал срока за допълване на съдебното решение, единственият начин да поиска присъждане на лихви е да предяви отделен, самостоятелен иск, по който дължи уточняване на размера, на периода на претенцията и внасяне на държавна такса съобразно чл.127, ал.1, т.3 и т.5 и чл.128, т.2 от ГПК. Обжалваното определение на въззивния съд е съобразено с тази практика, която не лишава страната от възможността да защити правата си и същевременно насърчава процесуалната дисциплина и икономия при проявена своевременна активност от страна на ищеца. Следователно еднообразното прилагане на процесуалния закон е осигурено и няма причина практиката на ВКС да бъде променяна, поради което не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6 от 06.01.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 720/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: