ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 76
София, 17. февруари 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 275 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 2614/29.09.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4105/2014, с което е изменено решение № 913/05.05.2015 по същото дело в частта за разноските, като ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 4.000 лева разноски по делото.
Недоволен от определението е жалбоподателят МБАЛ [фирма], който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че молбата за изменяване на решението е просрочена.
МБАЛ „С. А. , АК се присъединява към жалбата.
Ответникът по жалбата П. М. П. и третото лице помагач не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е за изменение на решение в частта за разноските, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че въззивното решение е съобщено на страната на 18.05.2015 г., а молбата за изменяването му в частта за разноските е изпратена по пощата на 18.06.2015 г. На ищеца не се дължат разноски по неговата жалба, тъй като тя не е уважена, но се дължат разноски по жалбите на ответниците, тъй като те са уважени частично.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна.
Правилно съдът е приел, че първоинстанционното решение е обжалвано от двете страни: ищецът в частта, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди, а ответниците в частта, в която е уважен иска за неимуществени вреди. Съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта за имуществените вреди в размер на 30.000 лева и е намалил присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 300.000 на 120.000 лева. При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а и отговорността за разноски не е солидарна. Изплатеното адвокатско възнаграждение е както за защита по подадената от страната въззивна жалба, така и за защита срещу подадените от насрещните страни въззивни жалби. Паричната оценка на защитавания от страните интерес във въззивното производство е равен – в размер на 330.000 лева със законните лихви, с въззивното решение предявените искове са уважени за 120.000 и отхвърлени за 210.000 лева със законните лихви.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а молбата за изменяване на въззивното решение в частта за разноските – отхвърлена като неоснователна от касационната инстанция.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2614/29.09.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4105/2014.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М. П. за изменяване на решение № 913/05.05.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4105/2014 в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.