3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№76
София, 02.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1205/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Ц. Ч. от [населено място] против решение №1 от 03.01.2014г. по гр.д. 1301/13г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- В. Д. П. от [населено място] e на становище, че не са налице пердпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, развити са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №420 от 09.10.2013г. по т.д. №436/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявения от Д. Ц. Ч. против В. Д. П. иск с правно основание чл.422 ГПК- за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата 100 000лева, по запис на заповед от 15.02.2013г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че направеното правозащитно възражение на ответника за недължимост на сумата по записа на заповед, поради изпълнение на задълженията му по сочена от него каузална сделка – покупка на апартамент, която е била обезпечена с менителничния ефект, е неоснователно, поради недоказаност на връзката между записа на заповед и твърдяната каузална сделка.Въпреки това, обаче, съставът е приел неоснователност на претенцията, с оглед дадените пред първата инстанция обяснения на ищцата по спора – поемател по записа на заповед по реда на чл. 176 ГПК, съдържащи твърдения, че тя е подписала менителничният ефект като пълномощник на брат си. Съдът е направил извод, че ищцата е въвела в процеса обстоятелство за основанието, на което е бил издаден записа на заповед, което е възприето като установяващо недължимост на сумата спрямо нея.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Ч. е поставила като релевантен въпрос / уточнен по реда на т.1 на ТРОСГТК №1/09г./ този, относно това достатъчно ли е, за да се приеме основателност на иска по чл.422 ГПК, ищецът – поемател по запис на заповед да установи само редовността на записа на заповед от външна страна или следва ако оспори твърденията на противната страна относно соченото от него като съществуващо каузално правоотношение, да установява други отношения извън менителничния ефект. Така поставеният релевантен въпрос е разрешен от въззивният съд в противоречие със сочената от страната практика по чл.290 ГПК. С ТР ОСГТК на ВКС на РБ №4/13г., тази практика е обобщена, като е дадено задължително тълкуване по поставения въпрос. Или разгледаните в изложението основания чл.280, ал.,1 т.2 и 3 ГПК са изключени именно поради наличие на тази задължителна практика.Съгласно т.17 на ТР ОСГТК №4/13г. ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането, по която е предявил иска по чл.422 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по повод или във връзка, с които е издаден записа на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на доказване, но по правилото на чл.154 ГПК- всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право. Нещо повече, изрично в мотивите към обсъжданата т.17 на ТР №4/13 е прието, че ищецът – кредитор и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника.
С оглед изложеното, решението, следва да бъде допуснато до касационно обжалване по формулирания по –горе релевантен въпрос, по отношение, на който са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1 от 03.01.2014г. по гр.д. 1301/13г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- Д. Ц. Ч. от [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2000лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: