О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 02.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 3360 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 944 от 13.06.2017 г., постановено по гр. д. № 1022 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1000 от 13.03.2017 г.по гр.д. № 15335 по описа за 2016 г. на Варненския районен съд, XX-ти състав, за отмяна на уволнението на И. Г. П., извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед № 47 от 06.10.2016 г., издадена от изпълнителния директор [фирма] на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; за възстановяване на И. Г. П. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да заплати на И. П. сумата от 4080 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 06.10.2016 г. – 27.02.2017 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда от 02.12.2016 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ по следните въпроси:
1.Недействителна ли е уговорка за изпитване при подписано допълнително споразумение съгласно чл. 119 от КТ за заемане от работника за първи път на нова длъжност в предприятието?
2.Преценката на работодателя за необходимостта от проверка на качествата на работника за изпълнение на заеманата за първи път длъжност в предприятието (уговаряне на изпитателен срок) подлежи ли на съдебен контрол?
3.Основание ли е да се обяви за недействителна клауза за изпитване в трудов договор, ако не е доказана специална цел за заобикаляне на закона, принуда или недобросъвестност на работодателя?
4.Какви са критериите, по които се определя коя длъжност е нова за работника и кога може да се уговори срок за изпитване? Кога е налице „една и съща работа“ ако длъжността се заема в различни отдели, място на работа, функционални задължения, квалификационни изисквания?
Касаторът поддържа, че въззивният съд е дал отговор на поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 160 от 08.05.2015 г. по гр.д. № 4811/2014 г. на ВКС, ГК, IV Г.О, № 376 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 1405/2010 г. на ВКС, ГК, IV Г.О., № 344 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 1407/2010 г. на ВКС, ГК, III Г.О., № 268 от 04.05.2010 г. по гр.д. № 5265/2008 г. на ВКС, ГК, I Г.О., № 765 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 228/2010 г. на ВКС, ГК, III Г.О.
Ответникът по жалбата И. Г. П. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 600 лева адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
И. Г. П. е работил в ответното предприятие [фирма] от 2008 г., като последователно е заемал длъжностите „стоковед – снабдител“, „специалист по нормиране на труда, той и технолог“ и „специалист контрол на документи, той и тарифьор“. Първоначално ищецът е назначен на трудов договор със срок на изпитване, след изтичането на който този договор се е трансформирал в окончателен. На последната от посочените длъжности ищецът е преназначен с допълнително споразумение № 77 от 11.04.2016 г., като е определен нов шестмесечен изпитателен срок. Преди изтичането на този срок със заповед № 47 от 06.10.2016 г. е прекратен трудовият договор с И. Г. П. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 06.10.2016 г.
Поради въведеното от ищеца възражение за недействителност на клаузата за изпитване въззивният съд е извършил преценка дали предходната длъжност, заемана от ищеца, е включвала в обема си трудовите функции на последната длъжност, от която ищецът е уволнен. При съпоставка на длъжностните характеристики на двете длъжности е установено, че същественото задължение, изпълнявано от ищеца на длъжността „специалист по нормиране на труда, той и технолог“, а именно – отчитане разхода за труд и материали, необходими за ремонта и техническото обслужване на машините, по съществото си обхваща всички съществени и несъществени задължения на длъжността „специалист контрол на документи, той и тарифьор“. В същия смисъл са и събраните по делото свидетелски показания. Нещо повече-заеманата преди това длъжност е съдържала по-съществени, по-важни и по-трудни за изпълнение функции от тези, които са били възложени на ищеца при последното изменение на трудовото правоотношение. При тези данни съдът е счел, че трудовата функция по първоначално заеманата от ищеца длъжност се припокрива с трудовите задължения на длъжността, на която ищецът е преназначен с допълнително споразумение от 11.04.2016 г., поради което не е било необходимо работодателят да проверява професионалните качества на ищеца. Затова съдът е приел, че клаузата за срок за изпитване, включена в последното споразумение между страните, е недействителна, а извършеното с процесната заповед уволнение е незаконно. Ето защо въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отмяна на уволнението, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ въз основа на приетата по делото счетоводна експертиза.
С оглед наличните по делото доказателства и мотивите на съдилищата първите два въпроса на касатора изобщо не са относими към спора. Работодателят, в чиято тежест е да докаже законосъобразността на уволнението, не е установил, че се касае за напълно различни длъжности, за да може да обоснове правото си да въведе клауза за изпитателен срок. Напротив-съдът е констатирал, че изпълняваната работа е една и съща и тази преценка е бил длъжен да извърши, когато се спори дали клаузата за срок за изпитване е действителна. В този смисъл е цитираното от въззивния съд решение № 369 от 3.02.2014 г. по гр. д. № 3037/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. В това решение се съдържа и отговорът на четвъртия въпрос на касатора относно критериите, въз основа на които се преценява дали длъжността е различна и една и съща-съществените права и задължения на работника или служителя. Въззивният съд се е съобразил с дадените в това решение критерии, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Не е необходимо да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос на касатора, тъй като даденият от въззивния съд отговор на този въпрос е ясен и съответства на ненуждаещата се от тълкуване разпоредба на чл.70, ал.5 от КТ. В тази норма не се поставят изисквания за специална цел и доказване на злоупотреба с право от страна на работодателя, за да се приеме, че клаузата е недействителна. Достатъчно е повторното сключване на трудов договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и същ работник или служител, за да възникне обективно този порок на клаузата за срок за изпитване.
Въззивното решение не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС по повдигнатите от него въпроси. Решения № 160 от 08.05.2015 г. по гр.д. № 4811/2014 г. на ВКС, ГК, IV Г.О, № 344 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 1407/2010 г. на ВКС, ГК, III Г.О и № 765 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 228/2010 г. на ВКС, ГК, III Г.О се отнасят за случаи, при който новата длъжност е различна от старата длъжност, заемана от работника или служителя. Решение № 376 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 1405/2010 г. на ВКС, ГК, IV Г.О касае случай, при който страните не са постигнали изрично съгласие за отмяна на клаузата за срок за изпитване, а решение № 268 от 04.05.2010 г. по гр.д. № 5265/2008 г. на ВКС, ГК, I Г.О. третира съвсем различен проблем-за това каква трябва да е принудата, която опорочава волеизявлението на работника или служителя.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 944 от 13.06.2017 г., постановено по гр. д. № 1022 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма]-ЕИК:103061301, да заплати на И. Г. П.-[ЕГН], сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: