5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 20.02.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3231 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. В. и В. Б. В., двамата от [населено място], общ. Вълчи дол, област В. срещу решение №564/07.04.2017г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№1498/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е прието за установено по отношение на Х. Д. К., че В. Г. В. и В. Б. В. не са собственици на 278кв.м. реална част от място, цялото с площ от 600кв.м., представляващо НПИ №162 в кадастрален район 500 по плана на СО „Ст. л.“, землище [населено място], общ.А., одобрен със заповед №РД-11-7706-113 от 01.04.2011г. на областен управител на област В..
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че недопустимо във втората инстанция са направени искания, които ищецът е могъл да направи още с подаването на исковата молба, респ. в първото съдебно заседание, като неправилно въззивният съд е допуснал СТЕ в нарушение на чл.266 ГПК и на правомощията си, още повече, че фактът, че имотът се намира на разстояние по-малко от 30 км. от голям град е всеизвестен, а населението на В. към момента на уважаване на искането за придобиване на собствеността по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ /1997-98г./ е под 300000. Излагат се съображения, касаещи наличието на предпоставки за придобиване правото на собственост по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ от праводателя /издадено удостоверение за предоставено право на ползване на основание ПМС №11/1982г.; искане до [община]; решение на Варненския окръжен съд, с което е прието, че праводателят отговаря на изискванията на §4 и след определяне на оценка и заплащането й може да трансформира правото на ползване в право на собственост/, както и за противоречие на въззивното решение с чл.1 от Протокола към ЕКПЧ и на практиката, приложена към изложението.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Х. Д. К., изразява становище, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като цената на иска е под 5000лв., както и че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а освен това и че жалбата е неоснователна по изложените отговора съображения. Претендира присъждане на разноски в размер на 500лв. по приложен към отговора списък по чл.80 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Доводите на ответника по касационна жалба, че жалбата е недопустима са неоснователни – според сега действащата редакция на чл.280, ал.3 ГПК въззивните решения по искове за право на собственост върху недвижими имоти подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Х. Д. К. е предявила иск за признаване за установено, че В. Г. В. и В. Б. В. не са собственици на 278кв.м., представляващи реална част от място, цялото от 600 кв.м., представляващо НПИ №162 в кадастрален район 500 по плана на с.о.“Ст. л.“ в землището на [населено място], [община].
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за основателен.
Прието е, че ответниците по иска В. Г. В. и В. Б. В. не са установили осъществяването на всички елементи от фактическия състав на §4а, респ.§4б ПЗР ЗСПЗЗ по отношение на своя праводател С. Д..
Взето е предвид, че по делото не е установено към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в предоставения за ползване на С. Д. имот да е била построена сграда, поради което е прието, че и фактическия състав на придобивния способ по §4а ПЗР ЗСПЗЗ не е осъществен.
Прието е, че не са налице и предпоставките за придобиване на правото на собственост по реда на §4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, доколкото от представените по делото доказателства се установява, че предоставения за ползване имот е на разстояние по-малко от 30 км. от центъра на [населено място] /град с население над 300000 души/ и попада в обхвата на забраната по §4б, ал.1, изречение трето ПЗР ЗСПЗЗ. И тъй като праводателят не е могъл да придобие правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, е прието, че не е могъл да прехвърли на В. и В. В. такова право и последните не се легитимират като собственици на така заявеното придобивно основание /договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№116/2014г./.
За неоснователно е прието и твърдението на ответниците по иска за придобиване на правото на собственост по давност, като са изложени съображения, че според чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност върху имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се затича и от влизане в сила на тази разпоредба /22.11.1997г./ започва да тече нова давност, както и че придобивна давност започва да тече от окончателното възстановяване на собствеността върху имота в полза на бившите собственици. И доколкото в случая на предявилото иска лице не е издавана заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ, то и давност в полза на ответниците по иска по отношение на спорната реална част от имота не е текла.
Констатацията, че процесният имот се намира на разстояние по-малко от 30 км. от центъра на [населено място] е извършена въз основа на заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза, допусната по искане на подалата въззивна жалба Х. Д. К., като въззивният съд е приел, че доказателственото искане е допустимо, тъй като във връзка с наведените от Х. К. в първоинстанционното производство твърдения и оспорване на наличието на предвидените в §4б ПЗР ЗСПЗЗ предпоставки за придобиване на собствеността от праводателите на ответниците по иска и искането й за приемане за безспорни и ненуждаещи се от доказване на фактите, че землището на [населено място] е на по-малко от 30км. от В. и че населението на В. към момента на приемане на ЗСПЗЗ е над 300000 души, по делото не са били предприети действия по чл.155 ГПК и не са събрани доказателства.
Изводът, че към момента на приемане на ЗСПЗЗ населението на [населено място] е над 300000 души е основан на представена по делото справка за населението на [населено място] от интернет-страницата на Националния статистически институт, данните от която не са били оспорени.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод, че не е налице соченото в изложението основание за допускане на касационното обжалване.
Разгледаните в приложените към изложението съдебни решения хипотези са различни от настоящата. В решение, постановено от Кюстендилския районен съд на 16.01.2014г. по гр.д.№77/2013г. е разгледана хипотеза, при която правото на собственост е придобито от ползувател по реда на §4б ПЗР ЗСПЗЗ, но въпроси, свързани с отстоянието на имота на по-малко от 30 км. от населено място с население над 300000 души не са били поставяни /имотът се намира н землището на [населено място]/. В решението е прието, че възражения, касаещи пороци при предоставяне правото на ползване, следва да бъдат направени по реда на §4и ПЗР ЗСПЗЗ, но в настоящия случай наличие на подобен порок не се поддържа.
В решение №7/04.01.2010г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№1709/2009г. пък е прието, че са бил налице предпоставки за придобиване правото на собственост върху предоставен за ползване имот по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ-в имота към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила е била построена сграда, докато в настоящия случай липсват твърдения за наличие на постройка в имота към релевантния момент.
Доводите за момента, към който следва да бъде извършена преценката за наличието на предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на §4б ПЗР ЗСПЗЗ също не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като от представената от самите касатори справка се установява, че както към момента на влизане на закона в сила, така и към момента, в който се твърди, че е завършен фактическия състав /2006г./ населението на [населено място] е над 300000 души.
Останалите доводи в изложението представляват по естеството си касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК, което само по себе си, вкл. с оглед действащата към момента на подаване на касационната жалба редакция на чл.280ГПК, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване. Още повече, че искът е предявен от лице, претендиращо право на възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ срещу правоприемници на ползувател, упражнил правото си по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и наличието на предпоставките за осъществяване на това твърдяно от ответниците по иска придобивно основание следва да бъде доказано в процеса, като доводите, касаещи населението на [населено място] и отстоянието на имота от центъра на града са наведени от предявилото иска лице още в производството пред първоинстанционния съд при прилагането на нотариалното дело с молба от 26.04.2016г., докладвана в проведеното на същата дата открито съдебно заседание. Искането за събиране на доказателства се съдържа в подадената от Х. въззивна жалба с позоваване на допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да се приеме, че приемането на това доказателствено искане за основателно съответства на трайно установената практика на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №564/07.04.2017г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д.№1498/2016г.
ОСЪЖДА В. Г. В. и В. Б. В., двамата от [населено място], [община] дол, област В., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на Х. Д. К. от [населено място], [улица], ет.2, ап.4 сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: