3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 23 януари 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2685/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. П., срещу въззивно решение №2484 от 15.12.2015 г. по гр. дело №3383/2015 г. на Софийския апелативен съд. С него е отменено решение № 1672 от 09.03.2015 год. по гр.д. № 4914/2014 г. на Софийския градски съд в частта, с която на касатора е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 2000 лв. до 10 000 лв. Отхвърлен е искът на И. Б. М. срещу Прокуратурата на Република България за сумата 8 000 лв., като неоснователен и недоказан. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му част.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не е заявил становище.
Според въззивния съд наказателното производството за престъпления по чл.385 НК и чл.372, ал.1 НК против ищеца е продължило около една година и половина, преди да бъде оправдан с влязла в сила присъда. Бил е с мярка за неотклонение „подписка”. По делото не са събрани достатъчно доказателства за преживени негативни емоции и психически травми.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по въпросите: При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва ли съдът да извърши преценка на всички установени по делото обстоятелства и да съобрази какво е значението им като критерии при прилагането на принципа за справедливост, като касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед на което сочи следната практика на ВКС: решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г. на ІV г.о.; решение № 111 от 17.03.2014 г. по гр.д. № 4207/2013 г. на ІV г.о.; решение № 178 от 27.07.2015 г. по гр.д. № 6693/2014 г. на ІV г.о.; решение № 215 от 18.11.2014 г. по гр.д. № 1287/2014 г. на ІІІ г.о.; решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о. и решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №2484 от 15.12.2015 г. гр. дело №3383/2015 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика. Отговорността на държавата по исковете с правно основание чл.2 ЗОДОВ се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. За да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Представените от касатора решения се отнасят за присъдени обезщетения за водени наказателни производства за различни престъпления и са постановени при различна фактическа обстановка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2484 от 15.12.2015 г. по гр. дело №3383/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.