О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
ГР. София, 25.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.02.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №443/16 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. И. срещу въззивното определение на Апелативен съд В. по гр.д. №618/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба на касатора и прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът е представил изложение на основанията, приподписано от назначения му служебен адвокат, в което се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Излага твърдения и доводи за задължението на съда да разгледа и реши всяка подадена пред него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съдът има единствено задължение да им съдейства – чл.2, чл.6,ал.2 и чл.7 ГПК. Тези основни принципи на гражданския процес съдържат забрана за съда като защитен орган по свой почин да прекратява производството, преди да е дал търсената защита, когато гражданският процес е допустим. Така се накърняват правата на ищеца и затова от значение за спора и за развитието на правото е ВКС да вземе становище по въпроса за ролята на страните и съда при поискване на съдействие и защита на накърнени граждански права пред правозащитни органи.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява. Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че искането на ищеца за налагане на административно наказание на ответниците не може да се разгледа от гражданския съд, защото гражданските правоотношения се характеризират с равнопоставеност на страните. Искането за налагане на административно наказание не сочи на спор за гражданско право – целените от ищеца последици не могат да бъдат постигнати в съдебното производство пред гражданския съд. Искането на касатора по чл.304 АПК е оставено без уважение с разпореждане на председателя на Варненски административен съд по адм. дело №1285/13 г., според констатацията на първоинстанционния съд по приложените към исковата молба документи.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: С цитираното в исковата молба решение на ВКС, второ г.о. по гр.д. №2070/04 г., постановено по иск на В. И. срещу В. корабостроителница АД / в несъстоятелност/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване, на осн. чл.200 КТ е посочено: По начало възможността да се претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващо разликата между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят е получавал като здрав, и това, което получава като трудоустроен за определен срок със загубена работоспособност под 50 % / съобр. редакцията на чл.320, ал.2 КТ, ДВ бр.25/01 г./ или без определена група инвалидност / съобр. редакцията, действала към момента на възникване на правото/, е изрично уредена в посочената разпоредба на КТ. В разпоредбата е посочено, че това обезщетение се урежда в отделен закон. Този закон до 1.01.2000 г. е бил КТ/ отм. от 1951 г., дял трети, а след това КСО / ДВ бр.110/99 г./ И в двете хипотези обаче задълженията са на общественото осигуряване и това става по специален ред. В случая не се касае за имуществена отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 КТ. Ето защо искът е бил предявен срещу правен субект, който не е страна в материалното правоотношение, т.е. ответникът по делото не е пасивно легитимиран по иска, поради което същият е неоснователен.
В изпълнение на тези указания ищецът е предприел действия за реализиране на правото си на обезщетение по КСО, сред които е и заведеното адм. дело № 3040/12 г. Към него, по разпореждане на ВКС, четвърто г.о. по пр.вх. №2238/13 г., е приложена и първата му молба за налагане на наказание на дл. лице по чл.304 АПК . С разпореждане от 19.04.13 г. по адм.д. №1285/13 г. председателят на Адм.съд В. е отхвърлил молбата за налагане на адм.наказание на Директора на РУ „СО” В. на осн. чл.304 АПК, след като е приел, че не се установява виновно неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт от страна на това длъжностно лице. Съобр. практиката на ВКС и ВАС, компетентността по основния спор предопределя компетентността по произтичащото от него искане за налагане на санкция за неизпълнение на съдебното решение. Това е така, защото именно съдът, постановил съдебна защита със сила на присъдено нещо е длъжен да обезпечи и изпълнението на постановеното от него влязло в сила решение със средствата на административнонаказателната принуда – опр.по адм.д. №80/10 г. на ВКС и ВАС, петчл. състав. В случая, съобразно дадените от ВКС указания, производството за реализиране на правото на обезщетение по КСО на ищеца се развива пред административните съдилища. Затова там следва да бъде направено искането за налагане на административно наказание. Тъй като в случая искането е вече разгледано от председателя на Адм.съд В., според направената от първоинстанционния съд констатация, не са налице основания за ново препращане на молбата на административния съд /както това вече е направено по пр. Вх. №2238/13 г. на ВКС, четвърто г.о. и ищецът не твърди промяна в обстоятелствата, предпоставящи налагане на санкцията – виж актове на л.67,21,57/ – в този см. опр. по ч.гр.д. №123/12 г. на ВКС, четвърто г.о..
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд В. по ч.гр.д. №618/15 г. от 24.11.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: