1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 27.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1358 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. чл.95, ал.5 ГПК.
С определение от 20.02.2018 г. по гр. д. № 1780/2017 г. на Софийския апелативен съд е оставено без уважение искането на К. Л. Д., действащ чрез своя пълномощник Л. И. Д., за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в приподписване от адвокат на касационната му жалба срещу въззивното решение и изложението към нея. Въззивният съд е приел, че декларацията за семейно и имуществено състояние, която се подава във връзка с молбата за предоставяне на правна помощ, следва да бъде подписана лично от жалбоподателя, а не от неговия пълномощник. Отсъствието на жалбоподателя от територията на Република България не е основание за пренебрегване на изискването на закона за лично удостоверяване на обстоятелствата по декларацията, по аргумент от чл.313 НК.
Частна жалба срещу определението на Софийския апелативен съд е подадена от пълномощника Л. Д..
В жалбата се сочи, че К. Д. отсъства от Република България защото осъществява безплатна доброволческа дейност в други държави от ЕС, затова не може да подпише исканата декларация. Изискването за лично подписване на декларацията ограничава възможността за прилагане на института на упълномощаването. Моли, в случай че жалбата му не бъде уважена, съдът да се произнесе по искане за възстановяване на срока за отстраняване недостатъците на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд по чл.95, ал.5 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съдът предоставя правна помощ по чл.95 и сл. ГПК, вр. чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ след преценка на данните по чл.23, ал.3 – доходите на лицето или неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства. Законосъобразен е изводът на въззиния съд, че декларацията за имущественото състояние следва да бъде подписана лично, а не чрез пълномощник. Декларацията е личен акт, за който се носи лична отговорност по чл.313 НК, затова подписването й е извън кръга на действията, които могат да бъдат извършвани чрез пълномощник. При липса на такава декларация правилно въззивният съд е отказал да предостави исканата правна помощ. Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.283, изр.2, вр. чл.259, ал.2 и 3 ГПК, подаването на молба за правна помощ прекъсва срока за касационно обжалване, респ. срока за отстраняване недостатъците на касационната жалба, като от влизане в сила на решението за отхвърляне на молбата за предоставяне на правната помощ започва да тече нов срок. Затова след постановяване на настоящото определение, с което окончателно се отхвърля молбата за предоставяне на правна помощ, въззивният съд следва да съобщи на пълномощника Л. Д., че от получаване на съобщението започва да тече нов срок за отстраняване на недостатъците на касационната жалба.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 20.02.2018 г. по гр. д. № 1780/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Делото да се изпрати на въззивния съд, който да съобщи на пълномощника Л. Д., че от получаване на съобщението започва да тече нов едноседмичен срок за изпълнение на указанията по разпореждане от 15.01.2018 г. по в. гр. д. № 1780/2018 г. за отстраняване недостатъците на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: